Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Ето нещо интересно, само дето не е склад. — Той посочи. — На около четвърт миля нагоре от вашата страна. Вижте водата до този кораб!

Десетки тъмни фигурки. Може би четиридесет или петдесет лодки безразборно навързани една за друга, борд до борд, борд до нос, както дойде, съвсем не като останалите плавателни съдове, над които прелетяха. Изведнъж Стиви забеляза зелената светлина във водата — бинокълът улавяше някаква топлина.

Хеликоптерът започна да кръжи.

— Явно под палубите има доста топлина — обади се техникът.

— Къде сме? Какво е това? — попита Стиви и посочи пространството с лодки, навързани една за друга.

— Конфискувани са за превоз на наркотици и тем подобни — информира я техникът. — Федералните правят търг около два пъти в годината. Много от тях не успяват да се продадат. Накрая изгниват тук. По-голямата част от тях направо си потъват.

— Конфискувани? — попита Стиви и настръхна. — От федералните? От Имиграционните служби и службите за натурализация, така ли?

— Да, от данъчните, от Имиграционните служби, от ФБР. Тези лодки никога не мърдат оттук. Наричат това място гробище.

Стиви извика толкова силно, че двамата мъже се хванаха за слушалките:

— Свали това нещо долу! Свали веднага това нещо долу!

— Трябва да ти кажа — сподели Ла Моя с Болд, когато и двамата прескачаха по две стъпала наведнъж надолу по резервното стълбище на Обществена сигурност, — започна да ми писва, че Лофгрийн се бави толкова с резултатите от веригата. Мисля, че поне за днес следобед можеше да подготви нещо.

— Веригата отива на заден план пред рибените люспи — запалено каза Болд, който носеше в лявата си ръка пликче с обувката на гангстерчето за веществено доказателство, а с дясната се облягаше на парапета.

Ла Моя изведнъж започна да прескача по три стъпала. Това е то, младостта!

— Бърни е специалист, той няма да спекулира. Не е в характера му. Щом му трябва повече време за веригата, най-вероятно е в наша полза. Може да е намерил нещо.

— Не бих разчитал на това.

С перфектно разчетени движения Ла Моя победи Болд, пристигна първи и му отвори вратата. Болд не изпусна и едно стъпало.

— Здравейте, господа — каза Бърни Лофгрийн и вдигна очи.

Двама асистенти работеха на близкия плот. Дебелите очила на Лофгрийн му бяха спечелили прякора Мага. Приличаше на извънземно с тези очи и бяла лаборантска престилка.

Болд му подаде плика с вещественото доказателство.

— Трябва да разберем дали става дума за същите рибени люспи, Бърни. Имаме жив носител на тези люспи в стаята за разпити.

— Трябва да се сравнят — потвърди Ла Моя, — трябва да видим дали са същите като на Джил и Джейн Доу.

— Разбирам, сержант — отвърна Лофгрийн.

Детективите се опитаха да повлияят на изследването в лабораторията, като подскажат какво точно ги интересува. Лофгрийн рядко се хващаше на хорото, но детективите продължаваха да опитват.

Най-после го оставиха да работи, макар че на Болд му се налагаше да спира коментарите на Ла Моя. Лофгрийн винаги работеше бавно. Да го караш да бърза, означаваше да му дадеш възможност да говори, а започнеше ли да говори, не им мърдаха дълги обяснения и за най-малката дреболия.

Той сложи две люспички на предметни стъкла, едната — от предишното веществено доказателство, другата — от току-що донесената обувка. Започна да обяснява още преди да сложи щама на микроскопа.

— Тъкмо щях да ви се обаждам, сержант — каза той, без обаче да се разсейва от апаратурата. — Изследването на веригата, която Дикси ни прати, ни отне толкова много време, защото се наложи да вземем проба от една трета от звената. Трябваше да премине през газов хроматограф, защото се оказа, че е нещо на петролна основа. Знаехме, че това ще ви интересува, затова се постарахме да определим точно какъв е продуктът.

— На петролна основа ли? — учуди се Ла Моя.

— Ако трябва да бъдем точни, бяха полипи от стар петрол. Нищо автомобилно обаче. Не можахме да намерим достатъчно чиста проба за изследване, което доведе до повече часове работа. — Той се надвеси над микроскопа и нагласи фокусното разстояние. — Бинго! — възкликна той и отстъпи назад. — Погледнете.

Ла Моя приближи микроскопа. Нагласи фокуса — по късогледство никой не можеше да се сравнява с Лофгрийн.

— Съвпадат! — развълнува се той. Люспите свързваха заподозрения с Хилтоп.

— И аз така мисля — каза Лофгрийн.

— И какво за петрола? — подсети го Болд. Той добре познаваше лаборанта и знаеше, че няма нужда да му обяснява колко е важна информацията. Бърни Лофгрийн винаги извличаше най-ценното от всяко доказателство.