Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Само си играехме с този кран, бе човек! — примоли се той на Болд.

Болд манипулираше истината, доколкото му позволяваше законът. Полицията често използваше този номер със заподозрени, които иначе си търсят правата чрез адвокати. В противен случай трябваше да се мъкнат по адвокати, съдилища и обжалвания. И Тан, и Уонг много добре познаваха тази страна на юридическата система и знаеха, че шансовете им да контролират собствената си съдба са много по-големи, ако си останат с ченгетата.

Болд го посъветва:

— Задържахме кораба с контейнера в пристанището. Капитанът предаде моряците от Диленси авеню. Към главата ти е насочен пистолет, момче. Или към твоята, или към тази на господин Уонг. Още не сме много сигурни кой от двамата е отговорен за всичко.

— Той е, човече. Той е!

— Какво той? — попита Дафни.

Невярващият му поглед отново изпитателно погледна и двамата, не знаеше на кого да се довери.

— Контейнерът — каза той. — Аз работя с крана, но това е всичко! Казвам ви, хич не знам какво има вътре.

Болд почувства голямо облекчение при споменаването на думата „контейнер“. Искаше да се добере до местоположението на нелегалната фабрика, искаше доказателства за това, че Кугли е замесен, и самото споменаване на тази дума отвори много врати, които досега оставаха затворени.

— Имаме нужда от сътрудничество — каза Дафни. — Имаме нужда от подробности, господин Тан. Щом като работите само с крана, щом като сте само наемен работник, вероятно господин Уонг е човекът, от когото имаме нужда. За съжаление, след като не можете да ни помогнете, нямате с какво да се откупите. Нали ме разбирате?

— Не, не ви разбирам!

— Ами, системата е такава, че този, който има възможност да ни даде най-много информация, получава облекчения.

— А пък ние трябва да научим закъде е трябвало да пътува този контейнер, след като го свалят на брега — каза Болд.

— Освен това трябва да знаем кой ви защитава — каза Дафни и за да отговори на въпросителното му изражение допълни: — Да, разбира се, че знаем кой е.

— Тук при нас тази вечер е един човек, който много иска да го чуе от вас, един федерален агент.

— Ами, доведете го тогава — каза заподозреният. — Да играем с открити карти. — Той се облегна на стола и смело, дори арогантно качи краката си на масата.

Болд тъкмо щеше да го сгълчи за непристойното поведение, когато забеляза какво има по подметките му.

Точно между тока и износената подметка на гумата беше залепнала малка, но ясно различима люспичка от риба.

Последният шанс на Стиви Макнийл да намери Мелиса буквално изпадна от чантата й. В тясното пространство на хеликоптера тя се опитваше да изрови от чантата си клетъчния телефон и в този момент картата на линиите от градския транспорт изпадна на чистия пластмасов под.

— Чакай малко! — помоли тя пилота и отвори картата. — Можеш ли да минеш по този маршрут?

— Малко ни е горивото.

— За колкото стигне тогава — каза тя. — Особено в тази част. — Тя посочи мястото, на което Кугли се качи в автобуса да й отвлича вниманието. — Търсим стари консервени фабрики.

— В залива Салмън? Минало бешело. Сега има само ресторанти и навеси за лодки.

— Да огледаме все пак.

Хеликоптерът зави наляво.

Стиви се обърна към техника и попита:

— Този бинокъл може да вижда топлина, нали?

— И още как!

— Топлина на тялото, нали?

— Нали това е идеята — отвърна той.

— А през стена?

— Е, чак пък през стена, не.

— През прозорец?

— Затоплената стая би означавала затоплен прозорец, което би трябвало да даде зелен цвят, а не черно, но зависи.

— Но ако има хора, които да са скупчени в една стая — не миряса тя, — в която да има много машинария и хората да се потят.

— В такъв случай мисля, че би трябвало да се вижда. Вижте, според мен за целта най-подходяща е камерата на Канал 7, но можем да опитаме и така.

В началото на езерото Юниън забавиха ход, подминаха моста Фриймонт и се насочиха на запад над корабния канал към залива Салмън. Стотици, ако не и хиляди най-различни лодки се бяха скупчили и запълнили целия залив. Някои от лодките слабо светеха в зелено, което обнадеждаваше Стиви. Тя изпробва бинокъла, като погледна към покривите и затъмнените прозорци на къщите, които се простираха от южната страна на брега. Техникът оглеждаше лявата страна с друг бинокъл.

Когато минаха над скупчване от стари тухлени къщи, Стиви помоли пилота да направи остър завой. Тъкмо изучаваше къщите, когато техникът се обади от задната седалка.