Пиер Рей - Аут

— Ами, да речем, добре… за един бял…

Беше сигурен, че тя блъфира. Никоя жена на света не би могла да издържи такава обработка, без да бъде закарана за възстановяване в болница. Ландо беше заспал моментално, обиден от толкова неблагодарност. На сутринта тя му подари изключителен платинен часовник, купен от Вашерон. Той не можеше да разбере и досега защо Инес — принцеса Кибондо, дъщеря на крал, му даваше голяма част от парите, с които я отрупваха нейните богати покровители в замяна на услугите, предлагани от тялото й. В нейните очи той оставаше хлапак и никога не можа да я накара да му обясни този факт въпреки многобройните настоявания.

Тя седна на края на леглото и започна да обува чифт лилави ботуши. Единият от двата папагала закрещя в клетката си.

— Ти си купила папагали?

— Подариха ми ги. Обичаш ли птици?

На свой ред Орландо Барето се изправи. Мощното му тяло се опъна, неутежнявано с нито грам тлъстина. Откакто беше престанал да спортува, единствената или почти единствената му храна беше алкохолът. Без никога да се напива, консумираше по една-две бутилки дневно.

— Обожавам ги.

Той приближи до позлатената клетка, разтърси я с мускулестите си ръце, отвори вратичката и бръкна вътре. Папагалите се отдръпнаха в дъното. Ландо нежно измъкна единия, който, защитавайки се, го клъвна, но това не му направи впечатление. Той го постави на дланта си и духна върху перушината му. После се усмихна на Инес:

— Луд съм за птици.

След това без подготовка, с едно затваряне на челюстите, той обезглави папагала.

Секретарката се отдръпна, за да пропусне новодошлия. Омер Клопе, който се беше изправил възпитано, се направи, че не вижда подадената му ръка, и кимна с глава за поздрав. После посочи кожения фотьойл, на чийто край посетителят седна, и зае мястото си зад бюрото, по чиято блестяща повърхност нямаше нищо, освен една визитна картичка, отбелязваща името и професията на новодошлия: „Андре Левен, администратор на дружества“.

Левен се изкашля и изобрази нещо като усмивка. Беше около шестдесетгодишен, изключително елегантно облечен, с бронзово лице, заобиколено от ослепителнобели коси, чийто синкав блясък наведе Клопе на мисълта, че тук не е минало без намесата на специалист по дерматология. Омер придаде на лицето си дискретен израз, за да окуражи посетителя. Тъй като Левен продължаваше да мълчи, Клопе кръстоса ръце пред себе си и хвърли бегъл поглед към часовника си.

— Благодаря ви, че ме приехте — атакува Левен. — Можех да поискам среща предварително, но тук съм пътьом, а работата, която ме води при вас, е бърза и деликатна, за да си позволя да ви безпокоя.

Той приглади ръбовете на панталона си, опипа връзката и несъзнателно прекара пръсти през косата си.

— Ето — нерешително започна Левен, — имам известни спестявания, които съм решил да поверя на вашата банка.

Инстинктивно погледът му се спря върху черния куфар до краката му, на мокета. Той попи потта от челото си с кърпа от синя коприна, измъкната от джобчето на сакото, внезапно смутен от проницателния поглед на Омер Клопе, чиито сини късогледи очи не мигнаха нито веднъж, оставайки неутрални и наблюдателни зад дебелите стъкла на фините златни рамки на очилата.

Не знаейки как да постъпи пред това смущаващо мълчание, Левен постави крак върху крак, слагайки ръка върху куфара, разколебан от голотата на кабинета, в който току-що беше влязъл. Не така си беше представял светая светих на една от най-мощните и влиятелни банки в Цюрих. Стените бяха покрити с бежов плат, мокетът беше сив и прозорците гледаха към гарата, над покривите на Щампфенбахщрасе, откривайки изглед към спокойните и чисти води на Лимат.

Той въздъхна дълбоко:

— Става въпрос за осем милиона франка.

Клопе дори не мигна.

Левен бързо добави:

— Един милион и шестстотин хиляди долара.

Банкерът бавно кимна с глава.

— Плодовете на моя двадесет и пет годишен труд. Разбирате ли, ако ми се случи нещо… не искам всичко това да се изпари като данък за наследство.

Клопе отново кимна. Левен сякаш се отпусна.

— Ще ви обясня…

Клопе сухо махна с ръка, сякаш беше раздразнен:

— Вие сте администратор на дружества, нали, господин Левен?

— Точно така! Ако ми позволите…

От направен от крокодилска кожа портфейл той нервно измъкна различни документи за самоличност и каза, извинявайки се:

— Трябваше да започна с това…

Клопе ги пое и внимателно ги разгледа: