Пиер Рей - Аут

— Вашата визита ми прави чест, господин Левен. Мога ли да знам кои са мотивите, които ви накараха да изберете моята банка?

— Вашата банка?… — заекна Левен, учуден от факта, че един финансист може да бъде толкова предпазлив пред носител на осем милиона франка.

Само час преди това, слизайки от самолета, той се чувстваше господар на света. Както беше договорено, куриерът го чакаше в един бар на Васерверкщрасе. Като награда за прекарването на ценния куфар, който Левен не знаеше по какви пътища се бе озовал от Лион в Цюрих, той му бе връчил сто и шестдесет хиляди франка, представляващи два процента от пренесената сума. Сега, вместо да го смятат за победител и да разстилат пред него червен килим, че имат честта да им бъде поверена такава сума, го питат защо е избрал Трейд Цюрих Банк! За момент го завладя идеята да вземе куфара си и да прати по дяволите този дребен студен човек. Градът гъмжеше от банки и финансови учреждения, готови да го приемат с отворени обятия. Вместо това той отговори възпитано:

— В Париж ми говориха за вас мои приятели.

Клопе вдигна червеникавите си вежди.

— Как се наричат те, господин Левен?

— Ломбард. Едуар Ломбард.

— Да, познавам господин Ломбард. Как смятате да вложите своите капитали, господин Левен? Желаете ли да ги вложите, или да закупите валута, или да инвестирате на борсата?

— Нищо такова за момента. На първо време бих желал да оставя сумата на съхранение за срок от три месеца. Какъв процент ще получа?

— Блокирана за три месеца? — Той натисна един бутон и каза: — Гарнхайм, процентът на френските франкове, блокирани за три месеца? Да… Благодаря!… — Обръщайки се към Левен: — 9,25 на сто.

Левен се намръщи.

— Това е малко. Надявах се на повече.

— Може би желаете да превърнете парите си в друга валута?

— Например?

— Долари, западногермански марки, швейцарски франкове…

— Процентът по-висок ли е?

— По-нисък, освен за долара, но той не е много стабилен в момента, тъй като се очаква публикацията на търговския баланс.

— Колко е за марките?

— 4,50 на сто. Разбира се, може да се комбинира нестабилността на франка с други фактори. По-добре малък процент върху покачваща се валута, отколкото по-голям върху падаща.

— Какво ще направите, ако бяхте на мое място, господин Клопе?

— Аз не съм на ваше място, господин Левен.

— Бих желал една номерирана сметка.

— Както желаете. Кой ще знае цифрите, освен вас?

Левен се изненада. Клопе прибави:

— Всички сме смъртни, господин Левен. На кого трябва да предам франковете в случай на смърт?

— Тъкмо исках да ви кажа… Аз съм женен.

Клопе извади бял лист и се приготви да води бележки.

— Предполагам, че на госпожа Левен…

— Не! Не! — прекъсна го събеседникът му. — На нея не!

Лицето на Клопе стана непроницаемо.

— На кого другиго? — настоя той.

— На моята кръщелница.

— Име?

— Лили! Искам да кажа Елиан… Елиан Гурне.

— Значи ли, че искате да направите госпожа Гурне ваша законна наследница?

— Госпожица Гурне. Да, така е.

— Адрес?

— 118 улица Гренел, Париж.

— Квартал?

— Мисля, че шести… не съм сигурен.

— Професия?

— Секретарка на дирекция.

— Родена?

— 27 декември.

— Година?

Левен изглеждаше като човек, който се готви да скочи във вода.

— 1953.

Клопе го погледна с несъгласие.

— Името на фирмата, където работи?

— Госпожица Гурне е моя частна секретарка.

— Аха!… Тогава ще ви помоля, господин Левен, да отворите обща сметка с вашата кръщелница.

— Обща?

— Госпожица Гурне ще има достъп до вашата сметка — обясни спокойно Клопе.

— Но ако… ако… — промълви Левен.

— Ако какво, господине?

— Но ако се скараме… Как да се избегне… Вие познавате жените!

— Трябва ли да разбирам, че госпожица Гурне не се ползва с пълното ви доверие?

— Не до такава степен, че да й предоставя свободен достъп до осем милиона франка!

— Тогава не виждам защо аз и моите съдружници можем да гласуваме на тази госпожица някакво доверие!

— Но, господине… — подхвърли шокиран Левен.

— Благодаря ви, че посетихте нашето учреждение. Съжалявам, господине…

— Но, вие няма да откажете една вноска от един милион и шестстотин хиляди долара!

— Сбогом, господине. Сигурно ще намерите в нашия град други учреждения, достойни да ви обслужат.

За да демонстрира по-добре, че срещата е завършила, Клопе скъса на парчета хартията, на която си беше водил бележки.

Левен стана, взе в ръка куфара и погледна към банкера. Това, което прочете в очите му, го възпря от нови опити да поведе разговор. Разкаяно изтупа реверите си от несъществуваща прашинка и се изниза през вратата.