Пиер Рей - Аут

Имаше място предположението, че е бил във връзка с Каванаут. С други думи, американците му слагаха пръчки в колелото във връзка с поверената му афера на негова територия. По-точно на територията на кантоналната полиция. Фриц Блеш не харесваше…

Когато му доложиха, че Къркпатрик е на телефона, естествено възникна въпросът: дали Къркпатрик ще играе честно играта, или ще се опитва да му пробутва измислици. Капитанът имаше любезността да го запита дали говори английски. Да. С германски акцент, но какво значение имаше това?

— Как се случи, лейтенант?

— Освен версията за нещастен случай нищо друго не е установено досега от разследването.

— Мислите ли?

— Докато не се убедя в противното. Приемете съболезнованията ми.

— Благодаря.

— Можете ли да ми помогнете малко? Със задача ли е бил Дейв Каванаут в Цюрих?

— Почти… Съвсем обикновено разследване.

— Можете ли да бъдете по-точен?

— Следене.

— Аха… И кого е следил?

— Някакъв итало-американец, заподозрян във връзки със Синдиката.

— Име?

— Слушайте, лейтенант… Дейв Каванаут има три деца. Аз предупредих вдовицата му… Това е ужасно… Ще направите ли необходимото, за да репатрирате тялото?

— Веднага след като приключи аутопсията, капитане.

— Кога?

— Медицинският протокол ще ми бъде представен тази вечер. Ще се погрижа за всичко.

— Благодаря.

— Капитане…

— Да?

— Само един човек ли имате в Цюрих?

Къркпатрик се подвоуми за секунда.

— Двама.

— Инспектор Махони?

— Точно така.

— Върнал ли се е в Ню Йорк?

— Пардон?

— Питам дали Патрик Махони се е върнал в Ню Йорк?

— Не мисля… Не знам нищо за това…

— Аз също, капитане. Вашият човек не се е връщал в хотела си.

— Откъде знаете?

— Заминал е, без да си плати сметката — студено каза Фриц Блеш.

В Швейцария, повечето откъдето и да било, такива неща правеха впечатление.

Излизайки от банката, Итало Волпоне се намъкна във форда и подхвърли на седналия зад волана Белинцона:

— Потегляй!

Беше побледнял от ярост, връхлитан от идеи за отмъщение и отчаян, че не може да вземе с щурм Трейд Цюрих Банк незабавно, за да отмъсти за изтърпяното унижение. След като върне парите, банкерът трябва да умре. Но не веднага. Ще му даде време да позабрави, да се наслаждава на живота. Точно когато не очаква, ще получи куршум в главата или колата му ще експлодира, или ще бъде отровен в някой ресторант, ако не бъде прегазен от подлудял камион.

— Къде отиваме? — попита Белинцона.

— Млъквай! В хотела!

Пиетро преглътна думите, които напираха в устата му. Той хвърли поглед в ретровизьора и забеляза сивия опел да се отлепва от тротоара. На волана беше човекът, който се опитваше да ги следи още от пристигането им в Цюрих и когото Фолко Мори беше засякъл на летището. Белинцона се подвоуми, Фолко беше помолил да не осведомява Волпоне, че освен Заза Фини и Мортимър О’Брайън още двама американски полицаи бяха преминали в един по-добър свят благодарение на техните грижи.

„Ще имаме време, когато ни са по-малко неприятностите“ — беше отсякъл Фолко.

Мимоходом Пиетро беше оценил скромността на колегата си. Все пак се безпокоеше от продължилото мълчание по случая. Реакциите на Итало Волпоне бяха ненасочени, но винаги враждебни. По разочарованата физиономия, която беше направил, след като беше бутнал О’Брайън под триона, Пиетро беше разбрал, че Итало усеща щуротията, която е извършил. Нямаше ли и той да сгреши, ако продължава да мълчи?

— Падроне…

Волпоне сякаш не го чу. Белинцона рязко завъртя волана, за да избегне автомобила на една паркираща дама.

— Падроне…

— Какво? — излая Итало.

— Някакъв тип ни следи.

— Къде?

— С един сив опел.

— Откъде знаеш? — попита Итало, борейки се с желанието си да се обърне.

— Фолко го засече, когато кацахме. Беше в същия самолет.

— Говедо! Полицай ми е заседнал на гърба и ти мълчиш?

— Не е полицай, падроне…

— Откъде знаеш? — избухна Волпоне.

— Фолко ще ви обясни. Вие бяхте толкова зает… Ние също не сме стояли без работа.

— Какво искаш да кажеш?

— Фолко ще ви обясни… — повтори Белинцона, опита се да се измъкне от опасния терен, в който беше навлязъл. Нали Фолко предполага, че това е „торпедо“ на Габелоти. Всъщност… може би.

— Завий по първата улица вдясно — нареди Волпоне. — Продължавай да караш. Трябва да размисля.

Той се обърна, давайки си вид, че търси нещо на задната седалка, и видя опела.