Пиер Рей - Аут

— А Волпоне?

— В общи черти съм осведомен. Голяма част от печалбите им принадлежат на едно американско предприятие „Електрикал Лимитед“. Капиталите съвсем естествено фигурират в актива на баланса им и употребата им следва обичайния търговски път. Поне така изглежда на пръв поглед.

— Щом като само така изглежда, значи има мошеничество — възкликна Къркпатрик. — Какво ви пречи да ги сгащите?

— Много бързо се палите! Играта е ясна на Моше Юделман. Капиталите на „Електрикал Лимитед“ са вложени във временни борсови операции, извършвани от дружества за експорт-импорт, чиито действия, реални на книга, остават фиктивни, що се касае до доставката на стоките.

— Няма да е далеч денят, когато, за да си ченге — изръмжа Къркпатрик, — ще трябва да си завършил математика, право, икономика или политика, без да говорим за нуждата да се говори на петдесетина чужди езика… Продължавайте — прибави уморено той. — Какво значи „доставка на стоката“?

— Както няма доставки, така не съществува и товар. Всичко става на хартия. Например декларирате, че купувате хиляда тона зърно. Естествено, те няма да бъдат доставени в една кръчма. Вие не ги виждате никога, макар че фигурират в регистрите на канторите за внос на чуждите компании и в декларациите за данъчното, както името на кораба, пристанищата, откъдето са тръгнали, и количеството и вида на стоката. Всъщност тези хиляда тона не съществуват. Тяхното товарене и разтоварване се извършва на място, ако мога да се изразя така, защото всъщност нищо подобно не става в пристанища на страни, чиито власти не са разположени да отговарят на нашите анкетьори. Ако допуснем, че въобще ги оставят да влязат в страната… Така фиктивно пътуват милиони килограми кафе, какао, захар или пшеница, от които никой никога не вижда нито зрънце. Следите ли мисълта ми?

— Не. Вашите дяволски зърна не съществуват може би, но парите отиват някъде, нали?

— Точно така. В графа „Загуби“.

— Какви загуби?

— Днес на борсата се губи много и често. Разбира се, трябва доста да се потруди човек, но при тези стотици милиони долари си струва да се разориш.

— Искате да ми покажете до каква степен съм глупав, така ли?

— „Капите“ на Синдиката се грижат да бъдат покрити в срок. Те купуват същото количество стока, което вече са продали на зелено, тоест без да го притежават, тъй като цената на тази стока е била понижена в тяхна полза.

— Слушайте, Демпси, бъдете по-ясен!

— Добре. На източното крайбрежие Волпоне контролира десетки казина. Естествено, той не е сам. Предположете, че прибира един милиард от нелегалния трафик. Как да се появи този милиард на бял свят?

— Когато си помисля, че съм капитан и печеля само хиляда и петстотин, за да издържам семейството си! — изръмжа Къркпатрик.

— Много просто…

— Да, но за вас!

— Достатъчно е да обяви този милиард, допълнителен и сигурен, като доход от казината. После да го инвестира в едно от тези експорт-импортни дружества, за които ви говорих преди малко. Сякаш по волята на случая административните им съвети служат само за паравани, тези дружества са собственост на същата група, на фамилията Волпоне. Следва катастрофата при игра на борсата и милиардът е загубен. На нивото на казината данъчният доход ще бъде нула.

— А парите, боже мой? Парите?

— Ще бъдат вложени в други дружества от чужбина, просто изпарили се. Нищо общо със САЩ.

— И вие приемате, че едно казино може да има такива загуби, след като е реализирало такива печалби?

— Принудени сме… Казината, контролирани от Волпоне декларират, че са вложили капиталите си в предприятия, също контролирани от него. Нормално е съответното дружество, което играе върху повишаване на цените на една стока, да препоръча в издаваните от него бюлетини…

— И бюлетини ли издава?

— Ами да… Иначе как може да предложи покупка на този товар, обещавайки огромни печалби?

— Има дни, в които мечтая да бъда само един „дюстабанлия“, един обикновен глупав полицай регулировчик… Добре, а после?

— Детска игра. Лесно е на това дружество да докаже добрата си воля, обявявайки загубите си, които то поема от собствените си фондове. В същото време то повлича в тези загуби и казиното. Накрая казиното губи петстотин милиона, а предприятието — един милиард. Логично и уравновесено.

— Демпси, знаете ли какво ще ви кажа? Нищо не мога да разбера, абсолютно нищо! От вашите обяснения получавам световъртеж!

— Трябва да се потрудиш доста, ако искаш да забогатееш. А още повече, за да запазиш това богатство. Иначе всички ще станем богаташи… Къде ще остане удоволствието от това…