Пиер Рей - Аут

— Добре — неловко се засмя той, — добре… Щом като ти изпълняваш… Сега трябва да изчезвам… Разбира се, ще бъде също толкова глупаво от твоя страна да предупредиш ченгетата, както и да се опитваш да напуснеш града. Първо, ти си под наблюдение, няма да минат двадесет и четири часа, за да те направят нарязана на филийки. Или да изплакнат красивата ти мутра с киселина. Освен това не забравяй, че си свидетелка и съучастничка в двойно убийство. Нали ти беше тази, която изкопа трапа за Заза? Ясно ли е?

— Да.

— Чао.

Той още не беше затворил вратата, когато тя залепи ухо върху нея. Стъпките му се отдалечиха надолу по стълбите. Тя завъртя два пъти ключа, сграбчи телефонната слушалка, набра номера на външните комуникации и завъртя номера на САЩ.

Във Филаделфия имаше човек, който щеше да се отзове на нейния зов за помощ: Роки, нейният малък брат. „Малък брат“ беше само една метафора. Роки беше висок два метра и двадесет сантиметра и съвсем гол тежеше сто и тридесет килограма. Преди да бе станал професионална звезда в баскетболното първенство на източното крайбрежие, той беше университетски шампион по десетобой и победител в „Голден Глоувс“ за всички категории. Като на шега. Както останалите осем братя на Инес, Роки беше много мързелив. В семейството обаче той беше най-надареният. Не само от гледна точка на физиката. Роки беше способен да се измъкне незабавно от определена ситуация, дори и най-щекотливата. Ако някой беше способен да отмъсти за нея и да я измъкне от това гнездо на оси, където я беше намъкнал този боклук, този мръсен сутеньор, това можеше да бъде само Роки.

— Рок? Инес! Слушай ме добре, Роки!…

Капитан Къркпатрик направи недоволна физиономия.

— Как можете да го пиете сутрин?

— Наздраве! — рече Скот Демпси, усмихвайки се развеселен.

Той натопи устните си в чашата с кока-кола, докато Къркпатрик глътна от уискито си.

Скот Демпси беше слабичък, непрекъснато усмихващ се човечец. Винаги облечен в туид, със смачкана вратовръзка и побелели слепоочия, приличаше на един от онези вечни студенти, които бродят из университетските лабиринти.

Макар че той сам смразяваше кръвта на „капите“ от петте нюйоркски фамилии. Беше един от малцината, които имаха пълна власт над тях. От двадесет и две години беше чиновник в СЕК, най-мразения от гангстерите държавен механизъм. „Секюрити енд Ексчейндж Комишън“ имаше задача да контролира финансовите операции и борсовите залагания на всички американски организми. Често се случваше Демпси нищо да не може да докаже, когато операциите бяха организирани с непостижими за него методи. Но той не оставаше измамен и чакаше с безкрайно търпение и най-малката тяхна грешка. След това митниците се намесваха и неговите разорени от огромните глоби жертви се озоваваха в „дупката“ за десетки години.

— Е, и? — лакомо попита Къркпатрик.

— Нишката се оказа точно такава, каквато мислехте, че е. Мангизите са измъкнати под носа ни.

— Можете ли да докажете нещо?

— С ваша помощ. Ако извършат някаква грешка в Цюрих. Имате ли новини оттам?

— Още не. Имам двама души, които като сянка следват Волпоне.

— Направих проверка на декларациите им в техните филиали в чужбина относно инвестициите им, балансите и текущите им сметки. Повярвайте ми, този Юделман действително не е който и да е! Свалям му шапка!

Къркпатрик и Демпси си сътрудничеха ръка за ръка от десетина години. Тяхното изкачване по служебната стълбица те дължаха на помощта, която си оказваха взаимно. Полицаят предупреждаваше Демпси за раздвижванията сред влиятелните членове на Синдиката, а чиновникът му помагаше по-добре да се ориентира в безкрайните зигзаги на техните комбинации.

— Ако моите хора установят, че Итало Волпоне посещава банки, достатъчно ли ще бъде?

— За съжаление не! Винаги може да каже, че е влязъл, за да потърси тоалетна.

— А банкерът?

— Един швейцарски банкер никога не изплюва камъчето. Всички остават като камъни, дори след нашите последни договори с тях. Забележете, никога не казват не, просто проточват нещата и искат доказателства. Това е един порочен кръг. Без доказателства е невъзможно да ги накараме да говорят. А без банкерите откъде ще вземем доказателства?

— Но това е отвратително! — яростно констатира Къркпатрик. — Всичките пари от наркотиците, изнудванията, проституцията и контрабандата на оръжие минават през Женева или Цюрих!

— Ако не бъде Швейцария, ще бъде другаде — философски забеляза Демпси. — Ливан, също така Бермудите, Кипър, Коста Рика, Монако, Панама и Нови Хибриди. Когато Хонконг падне в ръцете на комунистите, всичко ще продължи в Либерия, Холандските Антили, в Кампионе д’Италия, в Йордания или другаде.