Пиер Рей - Аут

Понякога му идваше лудата и безумна мисъл да хапе. Орландо се чувстваше нещастен, но нищо не можеше да направи. Преди два дни, при Инес, когато беше взел птицата в ръка и усетил топлия дъх близко до устата си, не беше успял да овладее желанието си да я обезглави. Както се случи предния ден с Мортимър. Пред очите му отново се появи Итало, бял като платно, с дрехи, намокрени от струята кръв, държащ в ръцете си главата на адвоката, докато тялото му, разтърсвано от конвулсии, се гърчеше върху металната плоча на триона, преди да се плъзне на пода, където замръзна много секунди по-късно. В този момент беше разбрал, че Итало Волпоне става луд, когато яростта го овладее. Струваше му се, че излиза от някакъв кошмар, когато Фолко взе главата на мъртвеца от ръцете му. След това им бяха необходими три четвърти часа, за да закопаят поотделно двете измъчени жертви, блондинката и О’Брайън. Главата по една странна приумица на Итало беше заровена отделно, в дупка, която Ландо изкопа под ужасения поглед на Инес.

С ъгъла на окото Орландо погледна към лошо закопчания панталон на Пиетро Белинцона, мислейки си с горчивина, че колосът се беше възползвал от капитала му, без да плати нито сантим. Това, което последва, беше още по-тъжно. Волпоне дивашки беше зашлевил Инес, тихо заплашвайки я със смърт. От този момент тя трябваше да изпълнява заповедите му, каквито и да са те, без двоумение или съпротива. Беше й задал десетки въпроси относно разписанието на времето на Омер Клопе, навиците му, сексуалните му мании. Инес беше отговаряла механично, откривайки в същото време пред Ландо детайли, за които той дори не можеше да предположи, че са възможни. Клопе и тя бяха правили любов върху дюшек от банкноти и облигации! На Ландо се плащаше, за да знае, че Цюрих под привидно провинциалния си вид и спокойствие криеше един интензивен развратен живот, сякаш монотонността и редовността без грешки на професионалния им живот изискваха едно тайно разточителство между избраници, зад затворените стени на изискани имения, луксозни апартаменти. Много пъти беше участвал, горд от сексуалните си способности, които му бяха помогнали да премине вратата на тези храмове на „дреболийката“.

Той спря газта под кипящата вода, която започваше да се разлива вън от тенджерата. Инес се появи отново, направи се, че не забелязва, че сокът й е изпит, и си приготви нова чаша.

— Дълго ли ще останеш няма? — попита Ландо.

Тя изля врящата вода върху кафето, поставено на филтърна хартия. Сега беше облечена с панталон и поло. Видяна откъм гърба, тялото й беше гъвкаво и мъжко, като на баскетболист.

— На теб говоря! — настоя Ландо.

Тя сипа кафето в чашата, добави бучка захар, премазвайки я с дръжката на лъжичка, носеща монограма на хотел Рона. В момента, в който я поднасяше към устните си, Ландо я изби с един удар от ръката й. Въпреки смущението, което той изпитваше към нея, не биваше да се забравя кой тук е господар. Тя взе гъба от мивката, клекна и изчисти от мокета петното от кафе.

Побеснял, Ландо я хвана за раменете и я повдигна насила.

— Искаш да ти смачкам мутрата ли?

Тя го погледна. Не можеше да се отгатне дали изразът й беше зареден с безразличие или презрение.

Инес процеди през зъби:

— Махай се.

Той избухна в престорен смях.

— Вместо да ми правиш физиономии, трябва да ми благодариш, че си още жива! Ако приятелите ми не те бяха очистили, аз трябваше да го сторя! Ти знаеш ли кой е Волпоне? Чувала ли си да се говори за Синдиката? Те са тези, за които работя! Могат да ме смажат като муха.

Тогава тя произнесе първото си изречение през този ден:

— Ти си действително една… муха.

В гласа й се чувстваше безразличие.

— Ако не правиш точно това, което ти е казано, не отговарям за кожата ти! Те могат всичко, те знаят всичко! Защо откачаш? Защото тази дебела свиня малко те посмачка? А после? Та ти не си девственица, нали? По-скоро трябва да ми целуваш ръцете, че попречих на Волпоне да те ликвидира, както имаше намерение! Няма свидетел… Впрочем ти нямаш никакъв избор… Трябва да вървиш с нас, докато те постигнат това, което искат. И да забравиш всичко!

— Аз вече забравих — каза тя.

— Ти още не си преминала моста — подхвърли ядосано Ландо. — Знаеш какво да правиш днес след обяд, ако ти се нареди, нали?

— Да.

— Ще го направиш ли?

— Да.

— Много добре.

Той посегна да я прегърне. Инес живо се изскубна от ръцете му.

— Не ме докосвай!

— Какво?

— Ще направя каквото ми се нареди, но повече не искам да ме докосваш!