Пиер Рей - Аут

Карло Бадалето, който се намираше на седмото небе, чак изхълца от удоволствие. Еторе се направи, че не го чува.

— Е, Моше? Какво мислиш за това?

Идеята, че Габелоти се забавлява, след като е замислил някаква машинация срещу Волпоне, за миг го порази. Струваше му се, че е сбъркал, когато отхвърли становището на Итало. Струваше му се абсурдно подобно твърдение. Но сега, пред тази тежка и леко завоалирана ирония, той прецени какви шансове има, за да излезе жив оттук. Минимални! Тъй като нямаше нищо за губене, той се хвърли във водата.

— Голямо нещастие е, че не можахте да отидете заедно с дон Дженко в Цюрих.

— Ти знаеш, че не мога да летя със самолет — пресече го Габелоти.

— Знам, дон Еторе… знам. Но ако можеше да бъде подкрепен от присъствието ви, може би дон Дженко щеше да е между нас сега…

— Какво искаш да кажеш, Моше?

— Двамата „капи“ и никой друг.

— Означава ли това, че мислиш, че Мортимър не е бил на ниво?

— Не, не, дон Еторе! Ни най-малко не се съмнявам в компетентността на вашия консилиере!

— Тогава?

— Мортимър О’Брайън винаги е бил на висота. Но той си остава един простосмъртен. Той има своите слабости…

Габелоти го погледна с удивление. Той тихо изрече:

— Ти мислиш, че Мортимър би могъл да измами своя падроне?

— Не съм казал това! — живо протестира Юделман. — Как бих могъл да хвърля такова сериозно обвинение без доказателства? Не!… Просто бих искал да налучкам истината…

Без да обръща внимание на Пицу, Еторе изгледа един по един Анджело Барба, Кармине Кримело и Карло Бадалето.

— А ако Моше има право? Кажи ми, Моше, ако моят консилиере е допуснал грешка, как виждаш нещата?

— Не виждам нищо, дон Еторе. Не мога да си позволя да съдя отсъстващи.

— Почакай, ще ти помогна… Да предположим, че Мортимър е полудял… не може да не си съгласен с мен, че за да поемеш такъв риск, трябва да си луд!… Но това е без значение. Да предположим, че той иска да сложи ръка върху парите ни…

Той повдигна брадичката си въпросително към Юделман, за да се убеди, че последният следи мисълта му.

— Да предположим — откликна Моше.

— Много добре… Според теб как се е случило всичко? Стигнал ли е О’Брайън до убийство, за да се сдобие с фондовете?

Юделман запази неподвижността си и мълчанието, което си наложи.

— Не забравяй, че се касае само за едно предположение — усмихна се Габелоти. — Възможно ли е?

— Това е една от възможностите — предпазливо се съгласи Юделман.

— Добре, добре… Поне си честен, Моше… Значи Мортимър премахва Дженко, задига парите на Синдиката и офейква… Така ли е, Моше?

Юделман разпери отчаяно ръце.

— Не съм бил там, дон Еторе. Вие казвате това.

Габелоти се изправи като пружина въпреки сто двадесет и петте си килограма и изпрати фотьойла си на другия край на стаята.

— За тъпаци ли ни взимаш?

Пицу, замръзнал под погледите на хората на дона, се стараеше да не отлепва ръцете си от масата, нито да прави резки жестове, можещи да предизвикат нежелателна намеса.

Моше задавено прошепна:

— Дон Еторе… аз не разбирам…

— Ти ще разбереш — изкрещя с разкривено от бяс лице Габелоти. Той хвана Моше за раменете и го разтърси, като че ли беше фиданка. — Ако Дженко действително е мъртъв, само неговият брат боклукчия може да го е убил! И О’Брайън случайно е убил! Измъкнал му е номера чрез изтезания! Този нещастен тъпак си въобразява, че моят консилиере ще опере пешкира! Слушай ме добре! Ако нещата са се стекли така, както ги обрисувах току-що, не му давам и два дни живот! И не само на него! Кълна се, това ще стане с всички, един по един, жени, мъже, деца, вие всички, Волпоне!

Юделман стана бял. Освен заплахите на Габелоти неговото третиране на фактите го остави без глас. Неспособен да произнесе нито дума, той гледаше с ококорени от изненада очи. Моше усети, че Пицу го дърпа за ръкава.

— Ела, Моше… ела!

Юделман се изправи, но краката му не го държаха. Всички около масата го последваха. Със стиснати юмруци и издути жили на шията Габелоти изплю едно последно предупреждение:

— Кажи на тази кофа за боклук, Итало, че знам всичко, каквото върши! Всичко!… Ако мръдне само малкия си пръст, ще го очистя! От този момент взимам работата в свои ръце! Колкото до теб, чакам те тук в три часа! Махай се от очите ми!

По-късно, в колата, първото нещо, което Пицу направи, бе да си прибере пистолета от кутията за ръкавици.

— Сторих всичко възможно да предотвратя войната — каза с треперещ глас Моше. — Но Итало е луд и Габелоти също е луд!