Пиер Рей - Аут

— Много умно! С подобни лели сякаш съм гол.

— Ела!

Небрежно стоящите в преддверието двама мъже не ги обидиха с обиск. Виторио Пицу почувства допълнително съжаление. Но когато влезе в бюрото на Габелоти, той констатира с безпокойство, че донът е заобиколен от трима свои хора. Анджело Барба и Кармине Кримело, двамата му „консилиере“, и човекът, който смени лагера си, Карло Бадалето. Някога той беше под заповедите на Пицу. Мисълта, че неговият някогашен подчинен носи изкуствени зъби след удара с глава на Итало, му достави удоволствие.

Виждайки ги да влизат, Еторе Габелоти кимна за поздрав. По външния му вид личеше, че е прекарал безсънна нощ. По гладката кожа на бледото му лице, под очите му се бяха формирали дълбоки торбички тлъстина. Юделман усети незабавно промяната на настроението. Преди три дни, в Насау, при срещата на двата клана, настроението беше близко до еуфория. Сега витаеше атмосфера на подозрение и заплахи.

— Моля, седнете — покани ги Габелоти.

Юделман и Пицу седнаха на крайчеца на задниците си, един до друг, с лице срещу дона, заобиколен от дясната си страна от Кримело и Барба и отляво от Карло Бадалето.

Еторе започна без предисловие:

— Моше, извиках те, за да ти поставя няколко въпроса, свързани с нашите пари.

— Слушам ви — каза Юделман.

— Когато Дженко ни изпрати телеграмата си — „Аут“, парите трябваше да се трансформират на другия ден, да речем най-много след два дни, от тази швейцарска банка. Забелязах мимоходом, че ти ме държиш в неизвестност. Очаквах от приятел, какъвто си ти, да ми телефонираш, за да ме известиш за промените. Ти не го направи. Дон Дженко също. Аз съм разочарован. Питам те — да или не, нашите два милиарда трансформирани ли са?

— Още не, дон Габелоти.

— Мога ли да те попитам защо?

— Дори да не бяхте ме поканили, аз се готвех да ви поискам среща, за да говорим по този въпрос.

— Защо си взел със себе си Пицу?

Моше не посмя да му отвърне, че той самият го приема с трима души от своя антураж.

— Страхувал си се, че няма да бъдеш приет — иронизира думите си нежно Габелоти.

Юделман учтиво се усмихна, докато Бадалето се задуши от смях под студения поглед на Пицу.

— Аз мога да изляза — оглеждайки се наоколо, каза Пицу.

— Не мърдай! — протестира Габелоти. — Ти си добре дори при нас, Виторио. Не сме ли съдружници?

После отново се обърна към Моше:

— Слушам те.

Моше концентрира мислите си, събра ръце пред себе си и изрече:

— Има известно забавяне.

— Защо? — бащински го окуражи Габелоти.

— Случи се голямо нещастие. (Той видя Габелоти да разменя светкавични погледи с Кримело и Барба.) Дон Дженко Волпоне е мъртъв.

Напрежението се покачи с много градуси изведнъж, ако се съдеше по мъртвата тишина, която настъпи внезапно в стаята.

— Това е действително голямо нещастие! — каза Габелоти. — Какво се е случило?

— Дон Дженко е претърпял нещастие в Цюрих. Кракът му е намерен върху скарата на един локомотив.

— Кракът му? — искрено се учуди Габелоти. — А с него самия какво е станало?

— Тялото му все още не е намерено. Брат му е там.

— Как разбрахте за нещастието?

— От полицията в Ню Йорк.

— Искаш да кажеш, че полицията е идентифицирала крака на Дженко?

— Дженко се снабдяваше с обувки при Биаска. Швейцарските полицаи са изпратили обувката на тукашните си колеги. Биаска е потвърдил, че това е действително обувката на Дженко. За нещастие Итало го потвърди. Кракът, намерен в Цюрих, е на дон Дженко.

— Дълбоко съжалявам, Моше! — каза Еторе. — Моите сътрудници също. Дон Дженко беше мъдрец, „уомо ди риспетто“ 19 19 Уважаван човек (ит.). — Б.пр. . От свое име и от името на цялата ми фамилия изказвам искрените си съчувствия и съболезнования. Кога ще бъде погребението?

— Мисля, че Итало няма да реши нищо, преди да открие тялото на брат си.

— Ако някой ми беше казал преди три дни нещо подобно, за нищо на света не бих му повярвал — кимна Габелоти. — От какво по-точно е загинал дон Дженко?

Юделман, когото спокойното държане на Еторе не можеше да измами, се запита за част от секундата дали трябва да продължи разговора по-нататък.

Габелоти долови двоумението му.

— Продължавай, Моше, продължавай!… Тук сме само приятели. Смъртта ни дебне отвсякъде и ние трябва да си помагаме взаимно, когато това е възможно.

— Дон Еторе, за момента никой не е наясно в тази история…

— Бъди по-ясен, Моше.

— Въпреки тежката загуба, преди да започне разследването си, Итало е помислил за нашите общи интереси.