Пиер Рей - Аут

Пицу набързо се прекръсти:

— Първо предупреди Итало, че в Цюрих за задника му има залепена „торпила“ на Габелоти. Този мръсник се изпусна, че е в течение на всичко.

— Ща видим… ще видим! — въздъхна Моше.

Сега, без да бъде песимист, можеше да очаква най-лошото.

След като изпрати Филип Диего, Омер направи необичаен за него жест. Въпреки ранния час той отпуши своя флакон с уотърман, наля си глътка и я гаврътна. Най-после в ръцете му бяха всички необходими елементи, за да възстанови играта. Значи един трети човек, Габелоти, когото Диего спомена, е в притежание на номера.

Въпреки обвиненията, отправени от Итало, Омер не можеше да си представи О’Брайън организиращ убийство, за да си присвои незаконно капиталите. Още повече че неговият шеф, Габелоти, изглежда, принадлежеше към същото общество, както и Волпоне. Това означаваше бърза присъда, без процес, в случай на предателство.

Интуицията, че денят няма да мине, без Габелоти или О’Брайън да влязат във връзка с него, не го напускаше. Системата и номерираните сметки е много проста: достатъчно е да съобщиш номера на сметката и кодовото наименование, за да получиш незабавно съответните суми.

Клопе беше леко излъгал, когато отказа на О’Брайън да препрати фондовете под претекст, че има нужда от подписа му. Ако се беше придържал към духа на професионалната етика, трябваше незабавно да деблокира двата милиарда. Но както свещениците в особено тежки случаи имат право да нарушат тайната на изповедта, банкерите, за успокоение на душата и съвестта си и заради висшите интереси на клиента, имаха право да тълкуват законите.

Той натисна бутона пред себе си. Срещу него се отвори пано от светъл бук, което се завъртя около оста си. Показа се телевизионен екран, можещ да бъде включван във всички помещения на банката. Той бързо забеляза в централния вход тримата мъже, ангажирани да попречат на Итало да влезе в банката. Девет и половина… Този луд нямате да се появи преди дванадесет, както беше обещал. Омер беше наел хора от агенцията, която го снабдяваше с блиндирани коли за превоз на парични суми. Тримата имаха право да носят оръжие. Волпоне няма да успее да се наложи в случай на спречкване. Клопе подробно бе описал на ангел хранителите външните белези на Волпоне, когото трябваше да отблъснат в случай на необходимост. Успокоен, той позвъня на Марджори.

— Господине?

— Отивам при зъболекаря. Нали срещата ми е за десет часа?

Марджори погледна в черния бележник.

— Да, господине.

— Ще се върна преди дванадесет. Обикновена консултация.

— Добре, господине. Напомням ви за речта, която трябва да произнесете в три часа в Гросмюнстер.

— Благодаря ви, ще имам предвид.

Пред няколко привилегировани членове на един колеж на старейшините, към които се присъединяваха някои членове на синодалните асамблеи, Омер тренираше в продължение на един час, в същата катедрала, в която Цвингли бе проповядвал през 1519 година Реформата, последвалите я борби срещу католиците, преди да настъпи мирът в 1531.

Той се укори, че не бе изучил темата както обикновено. Сватбата на дъщеря му на другия ден, исканите неизвестно от кого два милиарда, неприятностите в диамантената мина в Ботсуана и заплахите, тежащи срещу „Континентал Моторс Карс“, времето не му беше стигнало да се запознае в подробности с темата. Господ знае защо, но неговата аудитория знаеше колкото и той на тема Цвингли и щяха да му създадат усложнения. Ръката му беше върху бравата, когато Марджори го повика:

— Господине! Телекс… Току-що…

— Ще закъснея, Марджори. Ще го видя по-късно.

— Идва от САЩ. КМК.

— Покажете го!

Клопе го прочете и сякаш небето падна върху главата му. Текстът гласеше:

„Осма катастрофа в Лондон. Скъсване на кормилното стебло. Чакам инструкции.

Той усети, че Марджори не се е помръднала и го наблюдава.

— Е? Какво чакате? Върнете се на мястото си!

Секретарката смутено се измъкна. Клопе си спомни тайната среща преди три дни с Мелвин Бост.

— Колко бюти гоуст са в движение?

— В целия свят? 482 326.

— Сигурен ли си, че тези катастрофи не са случайност?

— Седем катастрофи по една и съща причина, това не е случайност, а факт.

Мелвин Бост беше уточнил прогнозата на ординаторите. На езика на цифрите това означаваше, че четиридесет и осем инцидента са „предвиждани“ спрямо всички П9 в движение.

— Това не означава — беше добавил той, — че тези катастрофи действително ще се случат. Само, че те могат да станат.