Пиер Рей - Аут

Въпреки екстаза, в който го беше хвърлило изпълнението на „Кози фан тутте“ 46 46 Така правят всички (ит.). — Б.пр. , неговата предпочитана опера, той не успя да се спаси от звъна на заглушения от звука на медните фанфари телефон. Реши да не отговаря. Звънът продължи упорито, разваляйки впечатлението от музиката.

Фриц Блеш остави чашата си и потърси с поглед бронзовия часовник от осемнадесети век, най-скъпия сред притежаваните предмети, с които се беше заобиколил. Беше 23 часа 56 минути и 37 секунди. Лейтенантът вдигна слушалката, захвърляйки с главата надолу величествените мечти, с които го беше заобиколила музиката на Моцарт.

— Да.

— На телефона е сержант Дорнер, лейтенант.

— Какво искате?

— Брегенц и Романсхорн току-що ми се обадиха. Шест автомобила са спрели пред Трейд Цюрих Банк. Никой не слиза от тях.

— Какво от това? — ядоса се Блеш, все още под омаята на гения на Моцарт.

— Нищо… лейтенант… Извинете ме… Вие бяхте поръчали…

— О, боже! — възкликна Блеш. — Изпратете незабавно два автобуса с хора! Затворете двата изхода на Щампфенбахщрасе! Бързо! Ще се присъединя към вас на място!

Без да затваря телефона, той изтича в банята, съблече халата си, навлече едно поло, панталон и обувки, без да губи време за обуването на гащета и чорапи. По пътя си грабна своя полис питон 357 магнум и го натъпка в джоба на шлифера, спускайки се по стълбите като снаряд, скачайки през четири стъпала.

Последната среща преди атаката беше определена в млекоцентралата. Тя се намираше на североизток от града, над Швамендинген, върху един терен встрани от пътя, водещ към Басердорф. Оградата бе висока три метра и заобикаляше напълно ансамбъла от здания и складове. Огромен дървен портал водеше към централния двор, където бяха паркирани четиринадесетте камиона цистерни на предприятието „Суис Милк енд Бътър“. В дъното на двора имаше отвор във формата на арка, който водеше към фабриката, в която се произвеждаха масло и сирене. Въпреки изключителната чистота, миризмата на сурово мляко и ферменти се налагаше, щом човек прекрачеше прага на арката. Малко вляво, на площ от хиляда квадратни метра, се изправяха гигантските резервоари, изкопани в земята като басейни.

Влизайки в тази част на предприятието, където го бяха извикали Волпоне и Габелоти за последни инструкции, Виторио Пицу беше зашеметен при вида на милионите литри мляко, заемащи повърхността на резервоарите. Когато се пълнеха, системи от помпи директно изливаха млякото в камионите цистерни. Доколкото се простираше паметта му, Виторио Пицу не си спомняше да е поемал дори една капка мляко. Неговият баща му беше признал, че когато е бил малък, майка му, за да го накара да спре да плаче, му била сипвала по няколко капки уиски в биберона. Това означаваше, че той е поемал мляко като всички деца на света, но е задържал у себе си вкуса на уискито.

Беше влязъл в канцеларията на първия етаж заедно с тримата си капорежими Алдо Амалфи, Висенте Бруторе и Джозеф Дото. Тук се намираха вече Итало Волпоне, Еторе Габелоти, Моше Юделман, чийто измъчен вид го беше изненадал, и двамата съветници на дон Еторе: Кармине Кримело и Анджело Барба. В дъното на помещението седеше неговият „колега“ Томас Мерта, сотокапото на Габелоти, и тримата лейтенанти: Карло Бадалето, Франки Сабатини и Симоне Феро. Той все още не можеше да свикне с постоянното присъствие на хората на Габелоти. Това съседство с мразения клан, превърнал се в така наречен съюзник, му се струваше неприлично. Твърде много години война и мъртъвци разделяха фамилиите Волпоне и Габелоти, за да може Пицу да приеме, че подобен съюз би могъл да трае дълго.

Минавайки през двора, той смигна на Фолко и Пиетро и в знак на добро настроение показа с пръст околностите, стискайки носа си.

— Тези десет човека току-що пристигат от Италия — беше казал Волпоне без много заобикалки. — Дръжте ги здраво в ръка. От този момент ги поемате и им обяснявате всичко детайлно. В единадесет и четвърт всички тръгвате за банката. Ще ви закарат шест автомобила, чиито шофьори добре познават пътя. Щом си свършите работата в банката, докарвате ги тук и незабавно ги скривате в цистерните. Ще бъдете в Милано преди зазоряване. Ще се видим чак в Ню Йорк.

Дон Еторе беше направил жест на прелат, който благославя воинството си. На Пицу му се беше приискало, виждайки фалшивата му усмивка, да възкликне: „Мерда а тутти!“ 47 47 Ругатня (ит.). — Б.пр. .