Пиер Рей - Аут

— Сгащиха ни! — извика седналият до Виторио Амалфи.

Без да му отговори, Пицу освободи предпазителя на една граната. В същия момент той бе хвърлен грубо към Алдо. Гумите на колата изсвистяха, тя се обърна под прав ъгъл и падна, разтърсвана от ужасни подскоци.

— Гранатата! — с ужас извика Амалфи. — Хвърли гранатата!

Виторио я беше задържал в ръка с освободен предпазител. Той отчаяно я изхвърли през отворения прозорец. Тя избухна, преди да докосне земята.

Слизайки по Щампфенбахщрасе, по наклона, между два блока, имаше тесен процеп. Той водеше към стълба, която слизаше двадесет метра по-надолу право на кейовете на Лимат. Пицу разбра, че шофьорът им слизаше с форда по стълбището. Когато колата достигна до улицата, зави рязко наляво, после надясно, за да прекоси моста над реката с пълна скорост. Виторио констатира изумен, че останалите пет автомобила на командото продължават да са зад тях, преминали по същия път.

— Ще бъдем в млекозавода след пет минути — спокойно каза шофьорът.

Само един поглед бе достатъчен на лейтенант Блеш, за да оцени катастрофата. По средата на улицата гореше полицейски автобус и униформени полицаи се мъчеха да го угасят с пожарогасители, докато други трима полицаи се бяха навели над две неподвижни фигури на земята. Той удари спирачки пред пламтящия автобус и скочи от своя опел.

— Вие!

Единият от полицаите се обърна.

— Аз съм лейтенант Блеш. Докладвайте!

— Двама души са тежко ранени от гранати, лейтенант!

— Това после! — прекъсна го Блеш. — Къде са тези мръсници?

— Погледнете! — Полицаят посочи началото на стълбата, по която изчезваше последната кола на командосите.

Блеш го избута към каросерията на опела и се вмъкна зад волана. Агентът скочи до него. Блеш даде заден ход, после вмъкна опела в невероятното разстояние, оставащо между автобуса и стената.

— Как се казвате? — попита лейтенантът агента, докато амортисьорите на опела скърцаха по наклона на стълбата.

— Шиндлер… лейтенант — заекна полицаят, ужасен от начина, по който се спускаха по стъпалата.

— Вземете радиото! Повикване до всички патрулни коли и до Централния комисариат.

Шиндлер послушно повтори в долепения до устата му микрофон предаваните заповеди.

— Викам всички полицейски коли… Викам Централния комисариат.

— Говори Блеш.

— Говори Централният комисариат — обади се дрезгав глас.

— Дръжте този дяволски микрофон пред устата ми! — скара се Блеш.

Шиндлер протегна микрофона.

— Атентат срещу Трейд Цюрих Банк. Стойте на подслушване и насочете подкрепленията по посочвания от мен маршрут.

— Разбрано, лейтенант.

— Колко автомобила успяха да избягат — попита лейтенантът.

— Няколко… доста… не знам, лейтенант.

— Кретен. Колко души?

— Десет… Двадесет…

— Кретен!

— Извинете, лейтенант — обади се гласът от репродуктора.

— Не говоря на вас! — почервеня Блеш. — Стойте си там… Виждам един! Шиндлер, за бога! Микрофонът! Намирам се на Музеумщрасе… Минавам пред Хауптбанхоф…

— Имат огнепръскачки — каза Шиндлер.

— Прекосявам Лиматщрасе! — изграчи в микрофона Блеш. — Преследваната кола… БМВ… черно… или тъмносиньо…

— Подкрепленията са предупредени, лейтенант.

— Три? Двадесет? Сто? Хайде, Шиндлер, събудете се, по дяволите! Колко коли бяха?

— Пет или шест…

— Отлично! Беемвето ще ни заведе при другите.

Той загаси фаровете и леко намали скоростта, за да не бъдат забелязани от пасажерите на преследвания автомобил.

— Въоръжен ли сте, Шиндлер?

— Да.

— Да, лейтенант! — кресна Блеш. — Муниции?

— Дванадесет куршума, лейтенант.

Беемвето достигна до Лиматплац и зави надясно.

— Шиндлер! Микрофонът! Преследваната кола поема по посока на Корнхаусщрасе… Та, казвате, гранати, а?

— Да, лейтенант… и една огнехвъргачка.

— Мръсници! Мръсници! Микрофонът! Влизам в Шафхойзерщрасе.

— Разбрано, лейтенант. Четири автобуса са по следите ви с двадесет и четири души на борда.

— Въоръжение?

— Карабини „Маузер“ и автомати „Стен“.

— Завивам по Хиршвиесен.

— Разбрано. Предавам съобщението.

— Разказвайте, Шиндлер.

— Когато пристигнахме, банката гореше. Бандитите се изнизваха и ни обстреляха с огнехвъргачката.

— А какво правехте през това време? Играехте на топчета?

— Засегнахме един от тях, лейтенант.

— Влизам във Винтертурерщрасе. Основна посока североизток. Швамендинген.

Пет минути по-късно беемвето летеше по пътя за Басердорф. При един ляв завой Блеш я загуби от поглед. Когато на свой ред премина завоя, той се намери на частен път, който водеше към група сгради, заобиколени с високи стени. Автомобилът пред тях сякаш се стопи, погълнат от стената. Блеш намали, вмъкна се в една горичка от дясната страна и спря под прикритието на няколко млади дръвчета.