Пиер Рей - Аут

— Хванахме ги, Шиндлер! Каква е тая идиотска фабрика?

— „Суис Милк енд Бътър“, лейтенант. Тук също правят сирене. Снаха ми работеше някога в нея.

— Микрофонът. Заповед към всички полицейски автомобили. Да обградят „Суис Милк енд Бътър“, по пътя за Басердорф, вляво след изхода от Цюрих.

— Прието, лейтенант. Колите са по петите ви. Предавам заповедта незабавно.

— Побързайте, за бога! Няма да обсаждам фабриката сам! — Той хвърли микрофона и изскочи от автомобила. — Шиндлер, след мен!

Шиндлер измъкна оръжието си и се вмъкна след лейтенанта във влажната растителност. Те се спряха след стената. До ушите им достигна шумът от пуснатите в ход двигатели на тежките камиони. Блеш спринтира до масивния дървен портал. Той беше затворен.

— Помогнете ми!

Шиндлер направи с двете си ръце апашко столче и повдигна Блеш, който предпазливо подаде глава над портала. Това, което видя, го порази…

Цялата отговорност за операцията падаше върху Виторио Пицу и Томас Мерта. Неуспехът й беше очевиден. Двамата сотокапи прекрасно разбираха това. Когато удареше часът за уточняване на сметките, неизбежно трябваше да се уточни кой от двамата не си е свършил работата. За момента надвисналата опасност стоеше над всичко. За да замаскират пътя си, шестте автомобила бяха влезли в млекозавода от различни места. Според думите на техните пасажери никой не ги беше забелязал. Виторио и Томас изтичаха на първия етаж, за да съобщят на Волпоне и Габелоти за неуспеха на операцията. Докато набираше телефонния номер, Пицу успя да изръмжи:

— След като търсят само скандала, мисля, че сме успели!

— Така ли мислиш? — разбунтува се Мерта. — Едва одраскахме банката! Трябваше да унищожим всичко до тавана! А ние предизвикахме малко безпорядък във входното антре! Ако ме беше послушал, всичко щеше да изгори!

— Ако те бях послушал, щяхме да сме пукнали или заключени.

Мъдър както винаги, Моше Юделман беше посъветвал двамата донове да не стъпват повече в хотела или във вилата, докато не узнаят резултата и последствията от атаката.

„Нещата могат да се обърнат зле, Итало… Никой не може да знае… Да не подценяваме местната полиция!…“

Междувременно Моше се беше свързал с Отавио в Милано, за да му поръча подготовката на бягството в случай на нужда. Напълно беше възможно швейцарската земя да започне да пари под краката им. Те трябваше повече да не се появяват на дневна светлина и да напуснат страната колкото се може по-бързо.

Отавио незабавно му беше казал какво трябва да прави — той беше мислил за това преди Моше. Също по съвет на Юделман доновете, мозъчният им тръст и личните телохранители бяха намерили убежище в апартамента на някоя си Инес, за която Виторио никога не беше чувал да се говори. И така, при тази Инес се намираха Бебе Волпоне, Еторе Габелоти, Моше Юделман, Кармине Кримело, Анджело Барба, а също така Фолко Мори и Пиетро Белинцона, които бдяха над тяхната безопасност.

Някой вдигна слушалката.

— Пицу — каза Виторио.

— Давам ви дон Волпоне — учтиво отговори гласът на Барба.

На Виторио направи впечатление думата „дон“, отбелязана от съветника на противниковата фамилия. Делото на Дженко преминаваше в ръцете на Итало и Виторио беше горд, че неговият млад капо беше признат толкова бързо.

— Виторио?

— Нещата вървят зле, падроне! Полицаите ни очакваха! Имаме неприятности!

— Къде си?

— В гнездото.

— Целта?

— Хм… частично! Градът ще бъде прекаран през гребен всеки момент. Бягайте, падроне, става горещо!

— Мадоначия! — възкликна Томас Мерта. — Ченгетата са долу!

Шумът от гъст картечен огън достигна до ушите на Виторио.

— Порко дио! Андате виа падроне! Субито! 48 48 Махайте се, шефе! Веднага! (ит.). — Б.пр. Полицаите са тук!

— Виторио! — изкрещя Волпоне.

Пицу хвърли слушалката и се метна към прозореца. Двигателите на камион цистерните ръмжаха сред ужасния трясък. Командосите се измъкнаха изпод тях, напускайки скривалищата, в които се бяха вмъкнали вече. Всъщност всяко излизане със сила ставаше невъзможно: зад стената имаше половин дузина полицейски автобуси. Над гребена й Виторио отвисоко забеляза въртящите се жирофари.

— Полиция! — извика някакъв глас, усилен от мегафона. — Излезте всички с вдигнати ръце! Вие сте обградени!

Пицу отвори прозореца, издърпа предпазителя на една граната и я хвърли с всички сили от другата страна на оградата. Нейната експлозия заглуши откосите на автоматичните пистолети. В двора командосите на Джакомази, подкрепени от лейтенантите на Волпоне и Габелоти, прострелваха гребена на стената, над който от време на време се показваше главата на полицай с нахлупена каска.