Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Чудесно — каза той. — Да видим какво може да ни предложи този древен град. Предупреждавам те, Ед, че очаквам само най-доброто.

Заведох го в „Алфредо“, един от най-реномираните ресторанти в Рим, и му поръчах „поркета“ — прасе сукалче, печено на шиш, частично обезкостено и с плънка от чер дроб, мляно месо за наденици и подправки — превъзходно ястие.

След като се нахранихме и стигнахме до третата бутилка вино, той се отпусна и стана задушевен.

— Ти си щастливо момче, Ед — каза той, приел цигарата, която му предложих. — Може да не ти е известно, но в родината си си всеобщ любимец. Хамърсток има високо мнение за материалите, които изпращаш. Ще ти кажа неофициално, само че нито дума никому! Хамърсток смята да те върне в Щатите до един-два месеца. А аз да те заместя тук, защото ти ще оглавиш Международния отдел.

— Не вярвам — казах аз и се взрях в него. — Шегуваш се.

— Това е факт. Не бих се шегувал за такова нещо.

Опитах се да не показвам вълнението си, но не мисля, че успях. Да получа Международния отдел в Централата на вестника бе върхът на моите амбиции. Това не само означаваше много повече пари, но беше и най-желаната длъжност в „Уестърн Телеграм“.

— Ще бъде официално известено след ден-два — допълни Максуел. — Старият вече го е одобрил. Голям си късметлия.

Не отрекох.

— Няма ли да съжаляваш за Рим?

— Ще свикна — казах и се ухилих. — Подобна длъжност си заслужава раздялата с Рим.

Максуел сви рамене.

— Не зная. Лично аз не бих я пожелал. Работата е твърде тежка и ще ми бъде убийствено противно да работя толкова близо до стария. — Потъна по-дълбоко в креслото. — Прасенцето не беше лошо. Мисля, че Рим ще ми хареса.

— Друг град не може да се мери с него.

Той сложи цигара в устата си, драсна клечка кибрит и пуфна дима в лицето ми.

— Впрочем, как я кара тук необузданата Хелън?

Въпросът му ме стресна.

— Коя?

— Хелън Чалмърс. Нали си нещо кат гувернантка?

Червеният сигнал засвятка. Максуел имаше усет за скандали. Ако хранеше и най-малкото подозрение за връзка между Хелън и мен, ще човърка, докато изясни нещата докрай.

— Бях й гувернантка един-единствен ден — изрекох с престорено нехайство. — Оттогава почти не съм я виждал. Старият ме помоли да я посрещна на летището и да я отведа до нейния хотел. Доколкото ми е известно, учи в университета.

Той повдигна вежди.

— Тя… какво?

— Учи в университета — повторих аз. — Посещава занятията по архитектура.

— Хелън? — Максуел се наведе напред, изгледа ме, а после избухна в смях. — Нищо по-смешно не съм чувал! Хелън да учи архитектура! — Облегна се назад и се затресе от гръмогласен смях. Присъстващите започнаха да се обръщат към нас и да ни зяпат. Максуел наистина приличаше на човек, който току-що е чул най-смешния виц. А аз не намирах нищо смешно в това. Едва се сдържах да не скоча от стола си и да смажа с юмрук красивото му лице.

Когато се насмя до насита, улови погледа ми. И може би едва сега видя, че не ми е чак толкова забавно, защото си наложи да бъде по-сдържан и махна извинително с ръка.

— Прощавай, Ед. — Извади носна кърпа и изтри очи. — Ако познаваше Хелън, както аз я познавам… — И отново избухна в смях.

— Не разбирам кое е чак толкова смешно — изрекох рязко. — Каква е работата?

— Наистина е смешно. И не ми казвай, че не те е сваляла. Засега единственият в „Телеграм“, който не я е разбрал що за стока е, е старият, баща й. Така че не ми казвай, че още не си минал през ръцете й.

— Не разбирам. За какво намекваш?

— Хм, ти явно не я познаваш. Бях убеден, че ще прояви интерес към теб: тя си пада по едрите, яки мъжаги. Не ми казвай, че се е появила в Рим с нисък ток, очила и опъната назад коса.

— Все още не те разбирам, Джак. Каква е тази история?

— Тази история ли? — Той се ухили. — Май ще се окажеш по-щастлив, отколкото допусках, или по-нещастен: зависи от гледната точка. Всички момчета в Щатите добре познават Хелън. Тя е прочута. Когато научихме, че заминава за Рим и че старият иска ти да я държиш под око, веднага ни стана ясно, че рано или късно с теб е свършено. Тя търчи подир всичко, обуто в панталони. Само не ми казвай, че не се е опитала да те сваля!

Почувствах как ме облива гореща вълна, сетне студена.

— Това е ново за мен — отново се помъчих да звуча равнодушно.

— Тя е направо напаст за мъжете. Добре, признавам, че си има всичко. Има външност, мамещи очи и тяло, което ще съживи и мъртвец, но си ги бива и неприятностите, които може да ти навлече! Ако Чалмърс не беше най-властният във вестникарския бранш, всеки нюйоркски вестник щеше да пише с едри букви за нея поне веднъж седмично. Тя избягва публичност само защото никой вестник не иска да си навлече гнева на стария. Има пръст в почти всяка каша. Разкара се от Ню Йорк само защото се замеси в убийството на Меноти.