Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Стоях втрещен, впил поглед в него. Меноти беше прочут нюйоркски гангстер, нечувано богат, властен и едновремешен убиец. Беше свързан с профсъюзите, наркотиците и проституцията, та познанството с него беше крайно нездравословно.

— Какво общо е имала с Меноти? — попитах аз.

— Носеха се слухове, че му е била любовница — отвърна Максуел. — Навсякъде се влачеше с него. Едно птиченце ми каза, че са го пречукали в нейната квартира.

Преди около два месеца Меноти бе убит жестоко в тристайното жилище, което бил наел за любовни срещи. Жената, която посещавал там, бе изчезнала и полицията така и не успя да я открие. Убиецът също бе изчезнал. Според общественото мнение Меноти е бил премахнат по нареждане на Франк Сети, съперничещ си с него гангстер, депортиран от страната като трафикант на наркотици, и се предполагаше, че живее в момента някъде в Италия.

— Кое птиченце? — полюбопитствах аз.

— Андрюс, който, както знаеш, има уши и на гърба си. Почти винаги знае какво се шушука наоколо. Може този път да се е излъгал. Единствено знам с положителност, че тя наистина се влачеше с Меноти. И замина за Рим наскоро след убийството му. Портиерът на блока, където беше удушен Меноти, даде на Андрюс много точно описание на жената и то пасна на Хелън Чалмърс като ръкавица. Но нашите хора затвориха устата на портиера, преди полицията да се добере до него, така че всичко се потули.

— Разбирам — казах аз.

— Е, ако нямаш нещо пикантно, което да ми разкажеш за нейния живот в Рим, излиза, че здравата са я наплашили и тя най-сетне се държи прилично. — Ухили се. — Откровено казано, разочарован съм. Признавам, че като чух за преместването си тук на твоето място си рекох, че може и аз да се опитам при нея. Тя си заслужава. Говореше се, че ти ще я наглеждаш, затова се надявах да чуя от теб сега, че сте вече нещо повече от стари приятели.

— За толкова зелен ли ме мислиш, та да се захвана с дъщерята на Чалмърс? — изрекох аз разпалено.

— Защо не? Тя си струва захващането и взема добри мерки старият никога да не научи. Тя се занимава с мъже, откак навърши шестнайсет години, а Чалмърс представа си няма. Ако не си я виждал без очилата и тази нейна отвратителна прическа, значи изобщо не си я виждал. Тя е страхотна и нещо повече: много, много я бивало. Ако реши да си поиграе с мен, няма да й попреча.

Успях някак да го отклоня от темата за Хелън и да го върна към работата. След още един час в компанията му го откарах в хотела му. Каза, че на сутринта ще дойде в службата, за да навлезе в работата, и ми благодари, задето съм го забавлявал тази вечер.

— Ти наистина си голям късметлия, Ед — каза той, когато се разделяхме. — Международният отдел е може би най-добрата служба във вестника. Има момчета, които биха дали да им отсекат лявата ръка, за да се докопат до този пост. Аз лично… не бих го пожелал. Означава твърде много и тежка работа, обаче за теб едва ли… — не се доизказа и се ухили. — Момче, което позволи да му избяга от ръцете маце като Хелън… о, господи! Какво друго му остава, освен да се захване с Международния отдел?

Реши, че е страшно остроумен, и като ме шляпна по гърба, тръгна разсмян към асансьорите.

Аз обаче не оцених шегата му. Влязох в колата си и поех през натоварения трафик към квартирата си. Докато шофирах, се отдадох на мисли. Информацията, която получих от Максуел за Хелън, ме смая. Не се съмнявах, че казаното е самата истина. Знаех също, че Андрюс никога не греши. Значи наистина е била замесена с Меноти. И внезапно започнах да се питам с кого ли е замесена тя тук. Щом има вкус към опасните гангстери в Ню Йорк, би могла да продължи да развива този вкус и тук. Това ли беше обяснението за високия стандарт на нейния живот? Някой мъж ли я финансираше?

Докато се събличах и лягах, непрекъснато се питах дали наистина ще взема онзи влак за Соренто. Наистина ли исках да се замеся с момиче като нея? Ако ще стана шеф на Международния отдел, а бях сигурен, че Максуел нямаше да ми предаде новината, ако не е сигурен във фактите, ще бъде лудост да поема и най-малкия риск, който би провалил назначението ми. Защото, както вече споменах, това беше най-желаната от всички длъжности в нашия вестник. Ако Чалмърс научи, че ние с дъщеря му сме в любовни отношения, край: не само ще си изгубя тази работа, но ще бъда и завинаги изхвърлен от играта.

— Не — казах на глас и загасих лампата. — Да върви сама в Соренто. Без мен. Там ще си намери друга жертва. Отивам в Иския.

Но два дни по-късно бях във влака от Неапол за Соренто. Повтарях наум, че съм глупав и умопобъркан, ала колкото и да се самоупреквах и да твърдях сам на себе си, че няма да отида, беше безполезно. Бях поел на път. И ми се струваше, че влакът едва-едва се влачи.