Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Поради фактите, които сам бях установил за Хелън и живота й, никак не се изненадах, че той и хората му са направили подобни открития.

— Говорете — казах аз. — Досещам се донякъде какво ще ми разкриете. Предупредих ви, че това е поверителна работа. Синьорината е дъщеря на много влиятелен човек и трябва да бъдем внимателни.

— Съзнавам това, синьор. — Сега Сарти изглеждаше още по-злочест. — Трябва да имате предвид, че лейтенант Карлоти действа в същата насока и не след дълго ще разполага със същата информация. — Потупа папката с длан. — По-точно казано, той ще получи информацията в тридневен срок.

Втренчих се в него.

— Откъде знаете това?

— Може би ви е известно, че синьорината е била наркоманка — каза Сарти. — Нейният баща й е осигурявал много малка издръжка. А тя се е нуждаела от значителни суми, за да си купува наркотика. Ще изтъкна със съжаление, синьор, че за да си осигури необходимите пари, тя е шантажирала много мъже, с които е била интимна.

Внезапно се запитах дали е установил, че съм бил набелязан за предстояща нейна жертва.

— Досещах се в известна степен за това — отвърнах аз. — Не отговорихте на въпроса ми. Как разбрахте, че Карлоти…

— Ще ме извините, синьор — прекъсна ме Сарти, — но ще пристъпя към това след миг. В тази папка имам списък на имената и адресите на мъжете, от които синьорината е получила пари. Ще ви оставя списъка да го проучите. — Изгледа ме продължително и проницателно, което ме хвърли във внезапна пот. Вече бях сигурен, че името ми е в списъка.

— Как се добрахте до тази информация? — попитах, извадих пакет цигари и му предложих.

— Не, благодаря. Не ми харесват американските цигари — рече Сарти и кимна учтиво. — Ако позволите…

Измъкна италиански цигари и запуши.

— Получих списъка от синьор Верони, частен детектив, работил някога в полицията. Той се занимава със специални случаи и взема много скъпо. Имал съм възможност да му помагам от време на време чрез моята много по-голяма организация. Като знаех, че ви е нужна само спешна информация, се отнесох към него. И той веднага ми осигури тези сведения от своите архиви.

— Как ги е получил? — запитах аз, наведох се напред и се вгледах в Сарти.

— Имал е инструкции да наблюдава синьорината, щом тя пристигне в Рим. Той и двама от неговите хора са я поемали на смени и не са я изпускали от очи по време на престоя й в Рим.

Това направо ме потресе.

— Следили ли са я в Соренто? — попитах аз.

— Не. Не са имали такива нареждания. Казали са на Верони да я следи само докато е в Рим.

— Кой му е наредил да я следи?

Сарти се усмихна тъжно.

— Не мога да ви кажа, синьор. Надявам се, разбирате, че това, което вече споменах, е строго поверително. Само защото Верони ми е много добър приятел, а също и защото му дадох честната си дума да не предавам тази информация, той се съгласи да ми помогне.

— Тъй като вече нарушихте честната си дума — изрекох нетърпеливо, — какво ви пречи да ми кажете и кой му е възложил да следи момичето?

Сарти вдигна рамене.

— Нищо, синьор, само че той не ми каза името на човека.

Облегнах се назад.

— Казахте, че Карлоти щял да получи тази информация след три дни. Откъде знаете това?

— Верони информира лейтенанта. Аз го склоних да изчака три дни.

— Но защо ще дава на Карлоти тази информация?

— Защото подозира, че синьорината е била убита — изрече Сарти със скръбен тон — и смята за свой дълг да предаде информацията на лейтенанта. Само когато частните детективи помагат на полицията, могат и те да разчитат на помощ от нейна страна.

— Защо сте му казали да задържи информацията три дни?

Сарти се размърда притеснено.

— Ако бъдете така любезен да прочетете сведенията, които съм приготвил, ще разберете причината, синьор. Вие сте мой клиент. Може да се наложи да извършите нещо през тези три дни. Да речем, че по този начин съм ви спечелил малко време.

Опитах се да срещна погледа му, но не сполучих. Загасих цигарата и запалих нова. Чувствах се много зле.

— Името ми е в списъка, така ли? — казах аз, като положих усилия гласът ми да звучи спокойно.

Сарти наведе глава.

— Да, синьор. Известно е, че сте посещавали два пъти апартамента на синьорината през нощта. Известно е също така, че тя ви се е обадила в службата и е поискала да й донесете една фотографска принадлежност, когато пристигнете при нея в Соренто, и че е използувала името мисис Дъглас Шерард, когато ви се е обадила. Верони подслушвал телефонната ви линия.