Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— В случай на необходимост ще уредим и това, синьор — изрече Сарти скромно. — В края на краищата аз ще получа възнаграждението си за своя труд от синьор Чалмърс. Ако не греша, вие споменахте, че хонорарът ще бъде значителен. Искам да ви бъда в услуга. Само когато си полезен за клиентите си, можеш да ги задържиш.

— Това е златна мисъл — казах. — Да смятам ли, че ще се погрижите за всичко необходимо?

— Веднага, синьор. След няколко часа ще имам новини за вас. Ще бъдете ли в апартамента си в един часа?

Казах, че ще бъда.

— Тогава ще мога да ви съобщя успял ли съм или не.

Стана от стола, кимна ми скръбно и се заклати през салона, след което се изгуби от очи.

Бях убеден, че синьор Верони не съществува и че Сарти е бил нает от някого да следи Хелън. Не се съмнявах и в това, че ако трябва да платя, десетте милиона лири ще влязат направо в джоба на Сарти.

Не бе необходимо да се размишлява дълго как трябва да постъпя в случая. Може да се намери изход, стига малко да помисля. Зависеше от това, дали ще мога да спечеля време.

Върнах се в квартирата си и зачаках.

Сарти не се обади до два часа. А дотогава се разхождах из стаята и се потях.

— Това, за което говорихме, се уреди успешно, синьор — каза той, когато отговорих на позвъняването му. — В сряда сутрин ще бъде ли удобно за вас да изпълните условията?

— Не мога да го направя по-рано от четвъртък — отговорих аз. — Ще се наложи да продам…

— Моля ви, не по телефона, синьор — предупреди ме Сарти с нотка на огорчение в гласа. — Не е разумно да се говори за неща от такъв характер по телефона. Четвъртък е добре. Нашият съдружник ми възложи да уредя сделката с вас. Ще ви се обадя по обяд в четвъртък.

Казах, че ще го очаквам, и затворих телефона.

Прекарах следващия час, като пушех цигара след цигара и оглеждах създалата се ситуация от всеки възможен аспект.

Нарочно да се бях забъркал в тази каша, не бих могъл да го направя по-умело. Не само предстоеше да бъда арестуван за убийство, с достатъчно доказателства срещу мен, въз основа на които да бъда признат за виновен и осъден, а и бях подложен на шантаж от двама безскрупулни престъпници.

При тази безнадеждна перспектива направих едно откритие. Установих, че вече не ме е грижа дали аз ще бъда шефът на Международния отдел на „Уестърн Телеграм“ или не, пет пари не давах и за това как ще реагира Чалмърс, ако научи, че аз съм мъжът, с когото дъщеря му е възнамерявала да прекара месец в Соренто.

Като размишлявах за начина, по който бях постъпил, си дадох сметка, че съм сглупил, задето не се обадих на полицията, когато намерих тялото на Хелън. Ако бях постъпил така, Карло нямаше да има време да превърти часовника на Хелън, нито да обърне и другите доказателства срещу мен. Ако се бях върнал във вилата да се обадя на полицията, щях да намеря бележката, оставена от мен за Хелън, преди Карло да се вмъкне там.

Казах си, че единствено от мен зависи дали ще се измъкна от тази каша. Бях достатъчно глупав сам да се натикам в нея, сега трябваше да бъда достатъчно умен да бия двамата престъпници със собствените им карти.

Не разполагах с много време. Трябваше да дам на Сарти в четвъртък всичките си спестявания до последния цент, ако дотогава не измислех нещо, с което да го поставя натясно. Трябваше и да потегля в петък за Ница с пратката наркотик, ако не успеех да притисна Карло с доказателства, че той е убиецът на Хелън.

Замислих се за Карло. Имах много малко улики срещу него. Това бяха двете угарки от пурите — едната, която намерих на върха на скалата, а другата в стаята му. То няма да е достатъчно, за да бъде обвинен в убийство. Какво още? Имах телефонния номер, надраскан на стената: от него следваше, че Хелън е познавала Майра Сети, а от това би могло да се заключи, че е познавала и Карло, но то не беше достатъчно солидно доказателство за съдебните заседатели. Френци ще се закълне, че е виждал заедно Хелън и Карло, но тъй като тя се е движила и с много други мъже, докато е била в Рим, това също не доказваше кой знае какво.

Извадих от портфейла си билета от авиокомпания „Трансуърд Еърлайнс“, който намерих в бюрото на Карло, и го разгледах внимателно. Той имаше ли някаква стойност за мен? Карло е бил в Ню Йорк три дни преди Хелън да замине за Рим. Максуел ми бе намекнал, че Хелън е заминала за Рим, защото е била замесена в убийството на Меноти.

Изведнъж изправих гръб в стола. И Максуел, и Матюс, които би трябвало да знаят, бяха казали, че безспорно Сети е наредил Меноти да бъде убит. Дали Карло не е бил изпратен в Ню Йорк да извърши тази работа? Той ли изпълнява присъдите на Сети? Меноти е бил убит през нощта на 29 юни. Според самолетния билет Карло е пристигнал в Ню Йорк на двайсет и шести и е заминал за Рим на трийсети. Датите съвпадаха. Освен това Хелън също е заминала на трийсети и след четири дни явно се е сприятелила с Карло. Учудвах се как е могла така бързо да се сближи с него, ако не го е познавала от Ню Йорк.