Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Внезапно от другия край на линията настъпи мълчание и за миг помислих, че връзката се е прекъснала, но като нададох ухо, дочух тежкото дишане на Чалмърс.

— Предпочитам да дойда на място — рече той най-сетне, и то с много по-мек тон. — Извинявай, че така те навиках, Досън. Би трябвало да зная, че няма да кажеш нищо против дъщеря ми, без да имаш основание. Това е тежък удар за мен. Дано не е чак толкова лошо, колкото звучи.

— Моментът не е подходящ да се залъгвате — казах аз. — Това е гадна каша, която трябва да изсърбаме.

— Зает съм до четвъртък — добави той, но вече твърдостта в тона му беше напълно изчезнала. — Ще бъда в петък в Неапол. Ще ме посрещнеш ли там?

— Ако мога, ще го направя, но нещата се развиват така бързо, че не мога да обещая за толкова дни напред.

— Не говори ли с Карлоти? Не можем ли да отложим следствието? Трябва ми време да проуча тези неща.

— Касае се за убийство — казах аз. — Никой от двама ни не може нищо да направи.

— Опитай все пак. Разчитам на теб, Досън.

Усмихнах се тъжно на отсрещната стена. Питах се колко ли още ще продължава да разчита на мен. Питах се и какво ли ще каже и направи, ако му открия, че съм един от петнайсетте мъже, с които е имала вземане-даване скъпоценната му дъщеря.

— Ще говоря с него — обещах, — но не мисля, че ще се вслуша в думите ми.

— Кой я уби, Досън?

— Един тип на име Карло Манкини. Засега не мога да го докажа, но смятам да опитам. Обзалагам се, че той е убил Меноти, а дъщеря ви е предала Меноти на него.

— Това е невероятно! — Чалмърс звучеше като цапнат с мокър парцал. — Мога ли да направя нещо в тази насока?

— Хм. Ако успеете да накарате момчетата да се поровят из живота на Меноти — казах, — биха могли да открият нещо полезно. Вижте дали могат да намерят нещо за Манкини и Сети. Интересува ме връзката помежду им. Нека опитат да се доберат до наркотика, който си е доставяла Хелън, и да научат дали тя е посещавала апартамента на Меноти.

— И дума да не става! — почти изкрещя той. — Не искам никой да знае за това! То трябва да се потули, Досън!

Изсмях се.

— Шансовете ви да запазите това в тайна са равностойни на предотвратяването на експлозията на водородна бомба — казах аз и затворих телефона.

Изчаках малко, после се обадих в Главното полицейско управление. Попитах дали лейтенант Карлоти е на смяна. Дежурният сержант отговори, че според него лейтенант Карлоти е в кабинета си. Каза ми да почакам. След около минута Карлоти се обади.

— Да, синьор Досън? — Звучеше спокойно. — Какво мога да изправя за вас?

— Искам да се уточня за следствието. Определено е за единайсет и половина. Така ли е? — попитах аз.

— Да. Нощес заминавам за там. Желаете ли да пътувате с мен?

— Не нощес. Ще взема ранния сутрешен самолет. Как се развива разследването?

— Задоволително.

— Няма ли вече арести?

— Засега не, това изисква време.

— Разбирам. — Запитах се дали да не му кажа, че Чалмърс ми е крещял за отлагане, но реших, че това няма да донесе нищо добро. — Как стои работата с апартамента на синьорина Чалмърс? Привършихте ли вече с него?

— Да. Смятах да ви го кажа. Ключа оставихме на портиера. Снех тази сутрин полицейския пост.

— Окей, тогава ще се заловя да го почистя. Забелязахте ли телефонния номер, надраскан на стената в гостната?

— О, да — потвърди Карлоти. Не ми се стори много заинтригуван. — Проверихме го. Това е номерът на синьорина Сети, приятелка на синьорина Чалмърс.

— Знаехте ли, че Майра Сети е дъщеря на Франк Сети, когото полицията издирва?

Настъпи пауза, сетне Карлоти изрече хладно:

— Да, знам.

— Просто си помислих, че ви е убегнало от вниманието — казах аз и затворих телефона.

Карло ме чакаше в клуб „Паскуале“. Пиеше вино и пушеше пура. Махна ми с ръка, когато влязох в празния салон.

— Какво си се натопорчил? — попита той. — Ще пиеш ли нещо?

Поклатих глава.

— Ти каза, че ако играя с теб, и ти ще играеш с мен. Ето че дойде твоят ред.

Той наклони стола си назад, избълва дим към тавана и заслуша с притворени очи моето обяснение за Сарти.

— Старият Чалмърс ми нареди да намеря частно ченге, което да се порови из живота на дъщеря му — казах аз на Карло. — Не допусках, че Сарти ще проникне толкова дълбоко. Той ме изрови напълно.

Карло ме изгледа с безизразно лице.

— И какво от това?

— Сега ме изнудва за десет милиона лири. Ако не ги платя, ще предаде на полицията информацията, която е събрал.

— Доколко е опасна тази информация? — попита Карло и още повече наклони стола си назад, като се почеса по брадата с мръсния нокът на показалеца си.