Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Прибрах се в квартирата си. Съблякох шлифера, седнах и отново запрелиствах папката.

Тя се оказа много по-пълна и съдържателна, отколкото Сарти се опитваше да ми внуши. В нея фигурираха не само телефонните обаждания, но и разговорите ми с Хелън, когато съм бил при нея. Имаше й разговори между нея и други мъже, които представляваха потресаващо четиво: папката изобилстваше с неоспорими сведения, че Хелън е водила неморален живот. Всяко едно от тези сведения е било изпращано на Джун Чалмърс или в Ню Йорк, или в Париж.

Защо не беше се възползвала от тази информация? — неспирно се питах аз. Защо не ме беше издала на Чалмърс? Защо не го беше уведомила за живота, който води дъщеря му?

Нямах отговори на тези въпроси и накрая заключих папката в бюрото си.

Минаваше пет часът. Поисках частен разговор с Джак Мартин и ми казаха, че трябва да почакам половин час, докато ме свържат с Ню Йорк. Поръчах разговора, отидох до прозореца и се загледах в бързия неделен трафик, докато телефонът иззвъня.

— Ти ли си, Ед? — попита Мартин, като се обадих. — За Бога! Кой плаща този разговор?

— Не се безпокой. Какво научи от това, което исках? Успя ли да изровиш нещо за Манкини?

— Абсолютно нищо. Изобщо не съм чувал за такъв човек — отвърна Мартин. — Сигурен ли си, че не грешиш името? Да не би да става дума за Тони Амандо?

— Моят човек нарича себе си Карло Манкини. А този Амандо откъде ти хрумна?

— Отговаря на описанието ти. Едър, як и мургав, с точно такъв зигзагообразен белег на брадата.

— Трябва да е същият. Моят човек има глас като бурия и носи златна обица на дясното ухо.

— Това е същият! — възкликна възбудено Мартин. — Амандо! Двама с подобно описание не може да има.

— Какво знаеш за него, Джак?

— Вече не е тук, слава Богу. Създаваше големи неприятности и е опасен като гърмяща змия. Мисля, че е някъде там, на твоя територия. Напусна Щатите заедно с Франк Сети, когато изгониха Сети от страната.

— Сети? — прокънтя гласът ми.

— Точно така. Амандо беше главорез и заместник на Сети.

Това бе първата истински ценна новина, която получавах досега.

Главорез на Сети!

Най-после някои от елементите в тази картинна мозайка паснаха на своите места.

Мартин продължаваше да ми говори:

— Да не би да си го срещнал в Италия?

— Срещнах го. Мисля, че участва в контрабандата с наркотици. Исках да проверя някои данни за него.

— Сети се занимаваше тук със същото, преди да го изгонят. И той е в Италия, нали?

— Така подочух. Слушай, Джак, мога да докажа, че Амандо е пътувал със самолет от Рим за Ню Йорк два дни преди Меноти да бъде очистен и се е върнал в Рим на следващия ден.

— Е, това е нещо. Ще предам информацията на Колиър, шефа на местната полиция. Може да му е от полза. Не е изключено да издирва точно тази връзка. Той беше убеден, че Сети или Амандо са очистили Меноти, но и двамата имаха желязно алиби за времето, когато Меноти беше убит. Разполагаха с куп свидетели, които твърдяха, че били заедно с тях в някакъв игрален дом в Неапол.

— Амандо се хвали, че бил страшно печен във фабрикуването на алибита. Говори с Колиър, Джак, и благодаря за информацията.

Заразхождах се из стаята и премислях новополученото сведение. Излизаше, че теорията ми, според която Карло е убил Меноти, а Хелън се е опитала да шантажира Карло, е основателна. Но засега не разполагах с прашинка доказателство, което да убеди съдебните заседатели. Всичко си оставаше теория, но все пак се движех в правилна посока.

Изкушавах се да отида при Карлоти и да му разкажа цялата история. При своята организираност имаше вероятност той да успее да се добере до истината, подпомогнат от моята теория.

Ала овладях импулса си. Щом Карло научи, че съм ходил при Карлоти, ще извади на показ многобройните си доказателства срещу мен и това ще ме погуби.

Още не бе настъпил моментът да се каже истината на Карлоти. Трябваше да разполагам с истински непоклатими доказателства.

Прекарах останалата част от вечерта отново над сведенията на Сарти и си блъсках главата да открия и други гледни точки. Реших, че единствената ми надежда е да се съсредоточа върху Карло. Като отида в Неапол, ще трябва да отскоча до вилата на Майра и да видя дали ще мога да изровя нещо там.

Преди да хвана първия самолет от Рим за Неапол в понеделник сутринта, се обадих на Джина вкъщи.

— Здравейте, Ед — каза тя. — Чаках да се обадите. Какво става?

— Много неща. Не мога да говоря сега. Бързам. След пет минути отлитам за Неапол да присъствам на следствието. Ще се свържем, когато се върна.