Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Лодкарят ме изгледа така, сякаш виждаше пред себе си луд човек, но като разбра, че съм готов да му заплатя за лодката, стана делови. След десетминутен пазарлък успях най-сетне да я наема за три часа срещу пет хиляди лири. Дадох му парите, той ме заведе при лодката и ме оттласна от брега.

Нощта бе тиха, тъмна и звездна, морето беше гладко като езеро. Гребах, докато брегът се изгуби от очите ми; после прибрах веслата и свалих дрехите си. Бях си сложил плувки, преди да напусна хотела, и така, по плувки, продължих да греба към вилата на Майра Сети.

След около час усилено гребане видях в далечината червената светлина на пристанищната стена.

Спрях и оставих лодката на дрейф. Над пристанището виждах силуета на вилата. Една от стаите на долния етаж светеше.

Отново хванах веслата и накрая достигнах скалите само на неколкостотин метра от мястото, където бе намерена Хелън. Оттатък скалата, на още триста метра разстояние, трябваше да бъде вилата на Майра.

Достигнах брега и изтеглих лодката на мекия пясък, но достатъчно навътре, за да не я поеме приливът. Сетне нагазих в морето и заплувах към вилата.

Водата беше топла и напредвах бързо, като внимавах да не вдигам шум. Доплувах тихо до пристана, като гледах да не попадна в кръга червена светлина, която се отразяваше върху спокойните води. Две мощни моторници бяха привързани към пристана, имаше и малка гребна лодка. Насочих се към стъпалата, които водеха нагоре към вилата. Плувах предпазливо и не изпусках от поглед цялата стена на пристана, наострил уши за всеки подозрителен звук. Това, че бях нащрек, се оказа полезно, защото внезапно забелязах как малка червена искра описа кръг във въздуха и падна в морето, като пръсна малки водни струйки и изсъска. Някой, когото не виждах поради мрака, бе хвърлил угарка от цигара.

Стъпих на дъното и безшумно запристъпях във водата. Бях вече съвсем близо до стената. Точно над главата ми висеше халка за привързване на лодки. Протегнах ръце и се хванах за нея. Увиснах на халката, като продължавах да гледам натам, откъдето беше излетяла цигарената угарка.

След миг забелязах смътната фигура на някакъв мъж, седнал на един кнехт 10 10 Металически цилиндър, здраво прикрепен към кея или към палубата на кораб, който служи за привързване въжетата на кораба. — Б.пр. . Той като че гледаше към морето. Намираше се на другото рамо на пристана, на около сто фута от мен и на приблизително трийсет метра от стъпалата. Зачаках. След около пет минути той стана и се отдалечи бавно към далечния край на пристана. Навлезе в кръга червена светлина и сега го видях ясно. Беше висок здравеняк. Облечен беше с бяла фланелка и черен панталон; на тила му беше килната шапка на яхтсмен. Олюля се над стената, с гръб към мен, после го видях да пали друга цигара.

Отново се сниших във водата и като заплувах бруст, тихо се отдалечих към стъпалата. Положил ръка на най-долното от тях, хвърлих поглед през рамо. Мъжът още гледаше към светлините на Соренто, с гръб към мен. Измъкнах се от водата и безшумно поех по стъпалата, като внимавах да не излизам от сенките на надвисналите дървета. Погледнах назад, но мъжът бе все така неподвижен и гледаше встрани от мен.

Стъпалата ме изведоха на една тераса, разположена над пристана. Тук спрях и се загледах във вилата, която беше на петнайсет метра над мен.

Видях голям, осветен прозорец с отдръпнати завеси. Там горе нямаше признаци на живот, но дочух едва доловими звуци на танцова музика, която идваше от радио или грамофонна плоча.

Като се стремях да бъда винаги в сянка, изкачих тихо и бавно други стъпала, които ме отведоха до втората тераса.

Там имаше ивица гъста сянка, хвърляна от едно портокалово дърво, което се намираше срещу осветения прозорец. Останах в сянката, сигурен, че никой не може да ме види, и надникнах в стаята, която се оказа просторна, луксозно обзаведена всекидневна.

Четирима мъже седяха около маса в средата на стаята. Играеха покер. Зад тях, изтегната в един диван, беше Майра Сети. Четеше списание и пушеше; до нея имаше радиограмофон, който лееше тихи звуци танцова музика.

Огледах мъжете. Трима от тях бяха груби типове, като излезли от гангстерски филм. Дрехите им бяха ярки, връзките крещящи, лицата, опалени от слънцето — сурови, изпити и жестоки. Четвъртият привлече по-силно вниманието ми. Беше към петдесетгодишен, едър, много пълен и с тъмна кожа. Бях виждал доста негови снимки по вестниците, за да не го позная сега. Почувствувах как в мен нахлува лека вълна на тържество. Бях успял в нещо, в което се беше провалила цялата полиция, на Италия! Трябваше отдавна да се досетя, че тази вила е тайното убежище на Франк Сети, но кой знае защо, не можех да допусна, че е точно тук.