Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Четиримата се бяха увлекли в играта. Ясно личеше кой печели. Пред Сети стърчаха шест купчинки чипове. Останалите трима едва имаха по някой чип пред себе си. Както ги наблюдавах, един висок и слаб мъж с вид на отявлен негодник хвърли картите с жест на възмущение. Каза нещо на Сети, който му се изхили хищнически, оттласна стола си и стана. Другите двама също хвърлиха картите и се облегнаха намръщени в столовете си.

Сети погледна към Майра и й каза нещо. Тя вдигна очи с лице, което изразяваше дълбоко отегчение, кимна и пак се вглъби в списанието.

Високият отиде до прозореца и го разтвори. Приклекнах до ниската стена. Танцовата музика сега звучеше по-високо през отворения прозорец.

— Джери закъснява — каза високият през рамо към Сети.

Сети стана от масата, протегна едрите си крайници и се приближи до прозореца.

— Ще дойде — рече. — Джери е добро момче. Идва отдалеч. — Погледна към Майра. — Спри това проклето кречетало! Не мога да си чуя приказката.

Без да откъсва поглед от списанието, Майра се пресегна и изключи радиограмофона.

Сети и високият останаха до прозореца заслушани. Аз също се ослушвах. Стори ми се, че чувам едва доловимото пърпорене на моторна лодка някъде в морето.

— Ето го, че идва — каза високият. — Хари нали е там долу?

— Само да има късмета да не е — изръмжа Сети. Отдръпна се от прозореца и излезе от стаята. Миг по-късно се появи на терасата.

Обля ме пот. Знаех, че ако ме намерят тук, животът ми няма да струва пукнат грош. Ще ми прережат гърлото и ще ме хвърлят в морето. Укритието ми съвсем не беше сигурно. Ако някой от тях дойде до портокаловото дърво, няма да пропусне да ме забележи. Беше твърде късно да се опитвам да се преместя другаде. Останах ниско приведен, затаил дъх, долепен до стената на терасата.

Сети седна до една от масите на около петнайсет метра от мен. Високият също излезе на терасата и се спря, загледан към морето.

— Ето го — каза.

Майра излезе на терасата и се присъедини към него. Той й посочи нещо в мрака.

— Виждаш ли го?

— Виждам — потвърди тя. Опря ръце о ръба на стената и се наведе напред. Беше толкова близо до мен, че усещах аромата на парфюма й.

Червената светлина на пристана изчезна, сетне се появи отново. Настъпи дълга пауза. Сети запали пура. Майра и високият продължиха да се взират надолу към пристана. Бях толкова неподвижен, че един гущер, взел ме за част от мъртвата природа, пробяга по голия ми гръб.

После чух бързи стъпки нагоре по стъпалата. Изникна мъж по червена фланелка, черен панталон и еспадрили. Беше млад и привлекателен, с подчертано здравеняшки вид. Усмихна се широко на Майра, щом се появи на терасата.

— Здравей, кукло! — изрече.

Скуката на Майра се изпари веднага. Тя го дари с омайна усмивка.

— Здравей, Джери!

Той отиде до мястото, където седеше Сети, и стовари на масата пакет, увит в мушама.

— Здрасти, шефе. Ето стоката.

Сети се облегна назад и се усмихна на новодошлия.

— Чудесно. Седни, момче. Хей, Джейк, донеси му питие!

Джейк влезе във всекидневната. Майра дойде при двамата и Джери взе ръката й.

— Мога ли да целуна дъщеря ти, шефе? — попита с усмивка.

— Давай! — отвърна Сети и повдигна рамене. — Щом тя го иска, защо аз да имам нещо против? Имаше ли неприятности по пътя за насам?

— Никакви.

Майра и Джери се целунаха, после той я притегли на коленете си и я прегърна.

— Тук мястото е много подходящо за трафика — продължи той, — но как ще откарате пакета до Ница, шефе?

— Карло е уредил въпроса — каза Сети. — Много отракано момче е нашият Карло.

Лицето на Джери помрачня.

— Да не излезе прекалено отракано. — Погледна Майра. — Виждала ли си го напоследък, бебче?

Майра отвори широко очи с невинно изражение.

— Карло? Я не превъртай! За какво ми е тази маймуна, когато имам теб?

— Мисля, че си права — каза Джери и се смръщи. Като че ли не беше убеден. — Ама ти внимавай, все пак. Стой по-далеч от него!

Сети седеше все така облегнал гръб на стола, усмихнат и внимателно заслушан.

— Ти си ревнив — каза Майра и го погали по лицето. — Нямаш основания.

Джери я потупа по бедрото, после обърна поглед към Сети.

— Какво по-точно е уредил Карло?

— Хванал е един журналист да закара стоката в Ница — Ед Досън от „Уестърн Телеграм“ — поясни Сети и се ухили от ухо до ухо.

— Досън! — Джери се наведе напред. — Зная го тоя боклук! Виждал съм го да се мотае из Рим. Той ли ще свърши работата.

— Такова е намерението ни. Карло го е хванал здраво в ръцете си. Няма начин да допуснем грешка, щом човек като Досън ще бъде нашият куриер. Това е най-умното, което Карло някога е правил.