Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Успях да убедя лодкаря да поостанем още край пристана на Сети. Луната бе вече изгряла и аз различих трите полицейски моторници на пристана.

След двайсетминутно чакане видях група хора, която се зададе по стената на пристана, след което се качи в моторниците. Сред тях имаше и едно момиче и аз разпознах в него Майра.

Казах на лодкаря да ме върне в Соренто и изчаках на брега слизането на Гранди, хората му и арестуваните. Той ги беше изловил до един.

Изтикаха ги в чакащата закрита полицейска кола, а аз се приближих до Гранди.

— Иззехте ли пратката наркотици?

— Да, благополучно.

— Някакви трудности?

Той поклати глава.

— Не им дадох възможност да ми създават неприятности.

— Бих искал да не се замесвам в тази история. Трябва да се върна веднага в Рим. Нали нямате повече нужда от мен?

— Не. Но ще дойдете в понеделник за следствието, надявам се.

— Ще дойда.

Оставих го, качих се в колата и потеглих обратно към хотела. Обадих се на Максуел и му дадох подробностите за задържането на Сети. Казах му да осигури новината и за Матюс от Асошиейтед Прес. Той обясни, че веднага пуска телеграма за Ню Йорк и след това ще се обади на Матюс.

— Връщам се в Рим тази нощ — рекох аз. — Ще се видим на сутринта.

Той попита дали нямам намерение да остана в Неапол и да отразявам делото, когато Сети застане пред съда.

Беше прав, разбира се, но ме тревожеше Карло. Не знаех как ще реагира, като научи, че Сети е бил арестуван и пратката наркотици, която той очаква, е била заловена. Трябваше да го убедя, че нямам нищо общо с тази работа, иначе щеше да ме очисти.

— Сети няма да се яви пред съда по-рано от два-три дни. Имам неотложна работа в Рим.

— Окей, постъпи както намериш за добре. До скоро виждане.

Отвърнах му със същото пожелание.

Пристигнах в Рим около девет часа сутринта. Обадих се на Максуел отново, както си бях в леглото.

Той каза, че му се обадили от Ню Йорк и са му искали повече подробности за живота на Сети в Италия, затова бих ли могъл да направя нещо?

Отвърнах, че няма да е зле да отиде в Неапол вместо мен.

— Да, много ми се иска — отбеляза той, — но Джина не е на разположение днес в службата. Занимава се с вещите в апартамента на Хелън. Не мога да оставя филиала без нито един човек на телефона.

— Тя не е ли там сега?

— Поиска свободен ден. Ще бъде в апартамента на Хелън към десет часа. Каза, че старият искал да бъде разчистен.

— Точно така. Окей. Ще отида там и ще ти я пратя. Тогава ще можеш да се освободиш.

— Аз пък мислех, че ти самият би искал да отразиш събитието — каза Максуел. — Това е най-голямата история от години насам.

— Тъй като ти поемаш филиала в Рим — отговорих аз, — това е вече твоя задача. Ще ти пратя Джина към единайсет и трийсет. В два часа има самолет за Неапол. Добре ще е да си направиш резервация.

Той каза, че ще се погрижи.

Станах от леглото, взех душ, обръснах се и се облякох, а после слязох в гаража. Отидох в апартамента на Хелън и натиснах звънеца. Отвори ми Джина.

— О, здравейте, Ед — каза тя. Усмивката й беше малко плаха.

— Здравей — отвърнах на поздрава й и като я последвах във всекидневната, продължих: — Как се справяш тук?

— Опаковам. Има толкова неща за разчистване. Ще свърша след около половин час.

— Отърва ли се от всички вещи?

— Да. — Седна на облегалката на един фотьойл и ме изгледа. — Какво става, Ед?

Отпуснах се в едно кресло.

— Много работи. — И се залових да й разказвам за залавянето на Сети. — Максуел иска да ходи в Неапол. Чака да го отмениш. Добре е веднага да тръгнеш, Джина. Аз ще се оправя с това, което не си успяла да довършиш тук.

— Той ще трябва да хване самолета в два часа, така че има доста време дотогава — изрече твърдо Джина. — Ед, как узнахте, че Сети е в тази вила?

Погледнах я.

— Защо трябва да се тревожиш как съм узнал?

— Аз питам вас, Ед — каза тя. — Защото е твърде хубаво, за да е вярно. Знаете какво имам предвид. Всеки полицай в Италия издирва Сети. А вие изведнъж го намирате. Откъде разбрахте, че е там? Ако аз не ви попитам, друг ще го стори.

Разбирах колко е разумен въпросът й. След като тя се сети, защо Гранди да не ми го зададе?

— Мисля, че имаш право — казах аз. — Но това е дълга история.

— Искам да я чуя. Вие нарочно я скрихте от мен. Моля ви, не ми отказвайте. Трябва да ми кажете. Вие сте замесен донякъде в тази работа, нали? Знаехте, че Хелън се подвизава като мисис Дъглас Шерард. Някъде нещо куца. Разтревожена съм. Трябва да ми кажете.