Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Когато се озовах на улицата, аз също бях плувнал в пот.

Едва когато поех с колата към моята квартира, си дадох сметка, че още не зная името на клиента на Сарти, който го е наел да следи Хелън. А трябваше да го зная.

Запитах се дали да не се върна в апартамента на Сарти и да накарам Карло да го принуди да ни даде тази информация, но реших, че не бива да го правя. Не беше уместно да посвещавам Карло повече от необходимото.

Минавах недалеч от офисите на Международното бюро за издирване. Запитах се дали да не опитам сам да се добера до сведенията, които ме интересуваха. Но това означаваше да проникна с взлом в Бюрото. По това време — три часът следобед в неделя — рискът изглеждаше минимален. Реших да опитам.

Оставих колата в една глуха пряка, извадих от багажника лост за сваляне на гуми и отвертка, пъхнах ги в джоба на шлифера си и бързо се отправих към сградата, където се помещаваха офисите на Бюрото.

Главният вход беше затворен и заключен. Заобиколих откъм гърба на сградата до вратата на портиерната и я намерих отворена. Озовах се в преддверие, пълно с кофи за смет и празни бутилки от мляко, спрях да се ослушам, а после, като не чух нищо, тихо се промъкнах по стълбите до първия етаж.

Намерих Международното бюро за издирване в дъното на един коридор. То заемаше шест стаи и през матираните стъклени врати не се процеждаше светлина. Минах от врата на врата, като почуквах на всяка от тях и изчаквах, но не получих отговор на чукането си.

С лудешки разтуптяно сърце извадих лоста за сваляне на гуми, пъхнах го между една от вратите и касата и натиснах леко. Бравата се счупи, без да издаде тревожен шум, и вратата се отвори. Влязох в безлюден офис, затворих след себе си и се огледах.

Беше кабинетът на един от началниците. Минах през междинната врата в съседния офис. Едва в четвъртия открих това, което търсех. Покрай стената имаше редица шкафове с папки. Избрах шкафа, обозначен с буква „Ч“, и с помощта на отвертката и лоста успях да насиля ключалката и да го отворя.

В продължение на десет минути прелиствах купчината папки в шкафа, но не намерих нито една с името на Хелън на корицата. Отстъпих съкрушен. Шкафовете съдържаха толкова много папки, че щеше да е невъзможно да прегледам всички! Тогава ми хрумна, че Сарти може да е отделил папката на Хелън от останалите. Влязох в петия офис.

Тук имаше три бюра, едното от които на Сарти. Разбрах това по входящата поща на негово име.

Седнах на стола му и започнах да проверявам чекмеджетата. Третото отдясно бе заключено. Отново използвах за малко лоста, отворих го и почувствах как ме облива вълна на облекчение. Единственото нещо в чекмеджето беше папката, която търсех.

Извадих я, сложих я на бюрото и я разтворих. Прелистих я за около минута, после оттласнах назад стола, посегнах за цигара и я запалих. Вече знаех кой е инструктирал Сарти да наблюдава Хелън и бях потресен.

Досието, изготвено от Сарти, започваше така:

„В съответствие с инструкциите на синьорина Джун Чалмърс днес се уговорих с Финети и Молинари да установят двадесет и четири часово наблюдение на синьорина Хелън Чалмърс…“

Джун Чалмърс!

Значи тя е в дъното на тази работа! Прелистих набързо донесенията и попаднах на едно, което носеше моето име. То съдържаше десет страници с описание на връзката ми с Хелън. Най-горе на първата страница пишеше:

„Екземпляр от доклада, изпратен на синьорина Чалмърс в хотел «Риц», Париж, на 24 август.“

Сведението съдържаше всички подробности от плана на Хелън да наеме вила в Соренто, идеята й, споделена с мен, да фигурираме там като мистър и мисис Шерард, уговорката, че тя ще пристигне в Соренто на двайсет и осми, а аз ще се присъединя към нея на двайсет и девети.

Облегнах се назад в стола и усетих челото си оросено в пот. Нямаше съмнение, че по някое време Сарти е поставил микрофон в апартамента на Хелън и затова знае всички тези подробности. Несъмнено беше и друго: Джун Чалмърс е узнала, че съм ходил в Соренто, за да стана любовник на Хелън, когато се видяхме с нея на неаполското летище. Защо тогава не е казала на Чалмърс?

Сгънах набързо папката и я мушнах в джоба си. Не можех да остана тук нито миг повече. Имаше опасност портиерът да реши да предприеме обиколка на служебните помещения и да ме открие.

Прибрах и инструментите в джоба си, а после, като огледах предпазливо дългия коридор, бързо се промъкнах надолу по стълбите и излязох на улицата.