Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Реното, за което ви говорих, е паркирано на автомобилната алея във вила „Палестра“ на виале „Паоло Веронезе“ — казах аз. — Вземете няколко от вашите хора и установете незабавно наблюдение на колата. Искам да знам къде ходи този, който шофира колата. Внимавайте: той ще бъде особено бдителен.

Сарти обеща да се погрижи веднага за необходимото. Чух го да разговаря с някого, да му дава нареждания кои хора да вземе за акцията във вилата на Майра.

Когато приключи разговора, аз го попитах:

— Има ли новини за мен?

— Ще имам нещо за вас утре сутринта, синьор.

— Не искам да идвате тук.

Фактът, че Карло знаеше за посещението на Карлоти в дома ми същия следобед, ми подсказваше, че квартирата ми се следи. Предложих да се срещнем в десет часа в Пресклуба. Обеща да дойде там.

Свалих си шлифера, занесох го в банята, после се върнах във всекидневната и си налях голяма доза уиски. Седнах. Челюстта ме болеше и се чувствувах много угнетен. Бях притиснат до стената и нямаше кой да ме измъкне от критичната ситуация. Налагаше се сам да си помогна.

Следният ден беше неделя. В понеделник трябваше да отлетя за Неапол да присъствувам на следствието. А в петък сутринта трябваше да замина за Ница, ако дотогава не успея да докажа вината на Карло за смъртта на Хелън. Не разполагах с много време.

Бях сигурен, че той я е убил, но не ми бяха ясни подбудите му.

Не можех да приема, че я е убил, за да добие власт над мен. Тази идея му е хрумнала, след като е убил Хелън и навярно след като е намерил бележката, която й оставих.

Тогава защо?

Той е печелел пари от нея. Постигал е всичко, каквото поиска от нея. Доставчикът на наркотици винаги постига желаното от жертвите си… освен, разбира се, ако жертвата успее да открие нещо за доставчика, което й дава по-голяма власт над него от неговата над нея.

Хелън е била шантажистка. Могла ли е да постъпи дотолкова неразумно, че да се опита да шантажира и Карло? Не би опитала, ако откритието й за Карло не е било истински динамит: нещо, в което тя, изглежда, е била сигурна, че е достатъчно опасно за Карло, за да го държи в ръцете си. Дали не се е добрала до някое доказателство, което силно го уличава? Ако е така, тя несъмнено се е погрижила да държи под ключ това доказателство, преди да дръзне да притисне Карло.

Фактът, че той я е убил, доказва, че или е намерил доказателството и го е унищожил, или че тя не е имала време да каже, че го е скрила. Веднага щом му е отправила заплахата си за шантаж, той я е блъснал от скалата.

Така ли е станало?

Тази догадка имаше слаби шансове за успех, но беше правдоподобна. Ако успея да се докопам до това доказателство, ще мога да обезвредя Карло. Ако то съществува, къде ли го е скрила? В апартамента си? В банката? В някой сейф?

По отношение на апартамента не можех да предприема нищо. Карлоти имаше там полицейски пост. Не можех да направя нищо и по отношение на сейфа, с който би могла да разполага, но можех да се обадя на банката й, преди да отлетя на Юг за Неапол в понеделник.

Навярно си губех времето напразно, но трябваше да обмисля всеки възможен аспект. Последният ми се стори обещаващ.

Все още мислех върху него, когато, половин час по-късно, телефонът иззвъня. Като вдигнах слушалката, погледнах часовника на бюрото си. Беше, малко след единайсет и десет.

— Проследих реното, синьор Досън — каза Сарти. — Собственикът се нарича Карло Манкини. Притежава жилище на виа „Брентини“. То е над един винарски магазин.

— Там ли е той сега?

— Влезе да се преоблече. Отиде си преди пет минути, облечен във вечерни дрехи.

— Окей. Стойте там, където сте. Идвам веднага — казах аз и затворих телефона.

Навлякох отново мокрия си шлифер, напуснах апартамента и слязох при колата. За двайсет минути стигнах виа „Брентини“. Оставих колата на ъгъла и бързо поех по тротоара; скоро забелязах дебелата фигура на Сарти, сгушила се, за да се предпази от дъжда, на тъмния праг на един магазин. Пристъпих до него на сушина.

— Не се ли върна?

— Не.

— Ще вляза вътре да огледам.

Сарти леко се смръщи.

— Това е противозаконно, синьор — изрече някак отчаяно.

— Благодаря за информацията. Имате ли идея как бих могъл да вляза?

Гледах към отсрещния винарски магазин. Той имаше страничен вход, който очевидно водеше към жилището над магазина.

— Ключалката не е сложна — каза Сарти, започна да рови из джоба си и тикна в ръката ми връзка шперцове.

— И те са противозаконни — казах аз и му се усмихнах.