Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Така ли? Мисли, че е била бутната?

— Сигурен е в това.

— Добре, добре. — Продължи да се хили. — Не го мислех за толкова печен. — Запали цигара. — Вземи си и ти, Мак. Май ти се пуши.

Взех цигарата и кутията кибрит, която той подхвърли в скута ми. Запалих и поех дима с пълни гърди.

— Защо е толкова сигурен, че е била бутната? — попита Карло.

— Ти си отскубнал филма от камерата и си откраднал сниманото от Хелън. Много тъпо от твоя страна.

— Така ли? Аз пък смятам, че е хитро, приятелче. Надушил ли те е вече?

Опитах се да възпра сепването си, но не успях.

— Какво искаш да кажеш?

Усмивката на Карло стана още по-широка.

— Не дрънкай щуротии: прекрасно знаеш какво искам да кажа. Ти си повече от ясен като виновник в тази работа. Аз дори се погрижих да превъртя часовника й, та ченгетата да помислят, че си бил горе, когато е полетяла в пропастта, и вярвай, Мак, никак не ми беше лесно да се добера до нея. Насмалко да си строша врата.

Втренчих се в него.

— Значи ти си я убил.

Той поклати отрицателно глава.

— Уликите сочат, че ти си го направил. Ти си бил горе, когато е паднала. Ти си мъжът на име Дъглас Шерард. — Наведе се напред и насочи дебелия си показалец към мен. Като наблягаше на всяка дума, той добави: — Ти си и онзи глупак, дето й остави бележка, че я чакаш да се срещнете на върха на скалата . Забрави за тази мъничка подробност, нали? Намерих бележката на масата, където беше я оставил, и я прибрах.

Чувствах се като лишен от почва под краката. Едва в този момент, като чух това, си спомних за бележката, която бях оставил за Хелън във вилата.

— Тя е тук, у мен — продължи Карло и се потупа по задния си джоб. — Истинска бомба. Тази бележка и часовничето солидно ще те приклещят, Мак. Нямаш никакъв шанс.

Беше прав. Ако Карлоти се добере до тази бележка, с мен е свършено. Видях я така ясно в съзнанието си, сякаш ми беше пред очите.

Бях писал:

„Хелън, ако се разминем, ела да ме посрещнеш на пътеката отвъд градинската вратичка. Ед.“

Бях дори поставил часа и датата и бях я написал на бланка, взета от вилата. Шокът, че не намирам Хелън във вилата и трябва да я търся другаде, напълно беше заличил до този момент от съзнанието ми бележката.

— Когато ченгетата открият куфарите ти в гардероба за предаден багаж, те ще намерят и камерата заедно с някои филми — продължи Карло. — Ще намерят там и писмо от Хелън до теб, което ще доизясни въпроса, ако до този миг не е бил достатъчно ясен. Тя ти го е писала, преди да полети в пропастта.

Направих усилие и се стегнах. Не бих могъл да изпадна в по-отчаяно положение, и понеже то беше безнадеждно, вля в жилите ми гняв. Единственият начин да се измъкна от ситуацията, беше да взема бележката и да я унищожа. Той каза, че била у него. Трябваше да го изненадам, да го фрасна тежко и да му взема бележката.

— Тя нищо не ми е писала — казах аз.

— О, грешиш, писала ти е. Накарах я да ти пише. Има го черно на бяло. В писмото ти съобщава как е наела вилата и как вие двамата ще живеете в нея като мистър и мисис Шерард. Това окончателно ще те издаде, Мак. Недей да се самозалъгваш. Аз съм опекъл здраво работата.

Беше крайно нагъл. Сигурен бях, че лъже. Нямаше никакво писмо, пък и то не беше съществено. Бележката, написана до Хелън, беше достатъчна, за да бъда уличен.

— Окей, значи си опекъл здраво работата — рекох аз. — И какво смяташ да направиш?

Той стана и се заразхожда из стаята. А докато се разхождаше, нито веднъж не ме доближи.

— От месеци се мъча да намеря такъв като теб — рече. — Когато Хелън ми подсказа, че ти готви номер и кой си, разбрах, че тъкмо ти ми трябваш. Намерил съм ти много сладка работа. Ще вземеш един пакет и ще го прекараш през френската граница. Лесна работа за теб. Ще минеш като по вода през митничарите. С репутацията ти и службата, която заемаш, изобщо няма да надничат в багажа ти, а още по-малко ще прегледат колата. От месеци държа стоката за ей такава възможност, каквато ми се открива с теб.

— Каква стока? — попитах, без да го изпускам от очи.

Той се ухили.

— Няма нужда да знаеш. От теб се иска само да превозиш стоката до Ница. Ще пренощуваш в някой хотел, като оставиш колата в гаража на хотела. Ще сложа пакета в колата ти, преди да заминеш, и моят човек в Ница ще си го прибере през нощта. По-проста работа от тази няма.

— А ако не го направя, Карлоти ще получи бележката ми до Хелън, това ли си ми скроил?

— Бързо загряваш.

— Ако го направя, какво ще стане после?