Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Той сви рамене.

— Ще си отпочинеш и ще се върнеш. После, след около шест месеца, ще трябва да направиш друго пътуване до Ница. Вестникарите често пътуват. Ти си идеалният човек за пред митничарите. Ето защо се спрях на теб.

— Стига да знам какво върша — отговорих аз. — А Хелън има ли нещо общо с този избор?

— Да, само че тя беше дребна риба. — Смръщи лице. — Искаше да ти пусне въдицата за хиляда долара, ама аз я разкандърдисах. Открехнах я, че можеш да бъдеш далеч по-полезен като куриер.

Изведнъж проумях същността на цялата история.

— Тя е била наркоманка, така ли? — поисках да разбера. — Затова е трябвало да има пари и не се е интересувала как ги придобива, стига да си ги осигури. Ти значи искаш от мен да откарам в Ница пакет наркотик?

— Е, не си мислил, че ще превозиш пудра за лице, нали, Мак? — отвърна той ухилен.

— И ти си я снабдявал с опиати?

— Така е, приятелче. Винаги съм бил готов да помогна на момиче с мангизи.

— Кой от двама ви намисли да се заселим във вилата?

— Какво те е грижа?

— Ти го измисли, нали? Удобна вила и удобна скала за падане. Знаел си, че няма да се включа в играта, ако не ме хванете за гушата. Сложил си капана, хвърлил си я от скалата, а аз съм влязъл в него.

Той се разсмя.

— Много ти е буйна фантазията. Не можеш да докажеш всички тези дрънканици, Мак, но аз мога да докажа моите.

— Тя засне ли те с камерата, когато бяхте двамата там? Затова ли ти така си бързал да се отървеш от филма?

— Няма такова нещо, приятелче. Не се кахъри толкоз за камерата. Това беше номер, за да накарам ченгетата да мислят, че е било убийство. — Запали нова цигара. — Хайде сега да се заловим за работа. Ще ходиш ли до Ница или да изпратя бележката на Карлоти?

— Май нямам кой знае какъв избор.

Огледах се нехайно наоколо, за да открия някакво подходящо оръжие. Не забелязах нищо достатъчно масивно, с което да го поразя. А нямах намерение да го възпра с голи юмруци.

До вратата имаше декоративна масичка, върху която беше поставена голяма ваза, пълна с карамфили. До вазата беше сложена голяма снимка на Майра Сети в сребърна рамка. Тя беше по бял бански костюм, излегнала се в шезлонг в сянката на грамаден слънчобран. Имаше нещо смътно познато около тази снимка, но аз й хвърлих само бегъл поглед. Очите ми се спряха на солидното стъклено преспапие до снимката. То според мен щеше да свърши работа.

— Да смятам ли, че си съгласен? — каза Карло и ме изгледа изпитателно.

— Мисля, че трябва да приема.

— Браво! — ухили се. — Знаех, че ще се навиеш. Окей, чуй какво трябва да направиш. В четвъртък през нощта оставяш колата си в твоя гараж. Не заключвай гаража. Ще мина по някое време през нощта да оставя пакета. Стани рано в петък сутринта. Преспиваш в Женева, а после, в събота, продължаваш за Ница. Трябва да нагласиш нещата така, че да минеш границата към седем часа вечерта. По това време митничарите си мислят за вечерята и ще гледат да те пропуснат бързо. Отиваш в „Солей д’Ор“. Това е един от разкошните хотели на булевард „Промнад дез англе“. Няма да е зле да си резервираш стая. Оставяш колата в гаража на хотела и забравяш за нея. Загря ли?

Казах, че съм загрял.

— И без шмекерии, Мак. В тази стока имам вложен малък капитал и ако се опиташ да ми играеш двойни игри, ще те очистя като нищо. — Очите му станаха сурови. — Ти си се хванал на въдицата, не го забравяй. И си един вид заложник.

— Какво ще стане, ако Карлоти открие, че аз съм бил във вилата, когато Хелън е умряла?

— Нека го докаже — отговори Карло. — Ако те притисне яко, ще ти изфабрикувам алиби. Майстор съм по тези работи. Няма за какво да се тревожиш, стига да играеш честно с мен. Ние двамата ще си действаме така с години. Можеш да използваш успешно и швейцарската граница.

— Изглежда започвам нова кариера.

— Така е. — Загаси цигарата си. — Е, Мак, сега ми предстои малко работа. Навит ли си да тръгнеш в петък? А?

Станах бавно от стола.

— Мисля, че да.

Заобиколи ме, като спазваше разстояние и не ме изпускаше от очи.

Спрях до масата и се загледах в снимката.

— Това приятелката ти ли е? — попитах.

Той дойде по-близо, но все още бе далеч от мен.

— Не е твоя работа коя е… Изчезвай, Мак. Имам работа.

Вдигнах рамката.

— Сладко маце. И тя ли е наркоманка?

Той се озъби, пристъпи към мен и сграбчи рамката от ръката ми. Това заангажира дясната му ръка. Пернах силно вазата с карамфилите с лявата си ръка и грабнах с дясната преспапието.

Вазата, водата и карамфилите се разбиха в коленете на Карло. За част от секундата той сведе поглед и изруга.