Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Той изглеждаше притеснен.

— Да, синьор. Не всеки би пожелал да има моята професия.

Прекосих улицата, спрях да се озърна и като извадих фенерчето си, огледах внимателно ключалката. Тя наистина не беше сложна, както отбеляза Сарти. Опитах три от шперцовете и при четвъртия бравата се отключи. Отворих широко вратата. Пристъпих в мрака, затворих вратата, пак включих фенерчето и бързо изкачих стръмните, тесни стълби.

Като достигнах площадката, ме лъхна застояла миризма на вино и на пот, а също и на дим от пури. Три врати очакваха да ги огледам.

Отворих едната и надникнах в малка, мръсна кухня. На мивката беше струпана грамада мръсни тенджери и два тигана, около които бръмчеше рояк мухи. Върху омазнена хартия на масата стояха остатъци от хляб и салам. Излязох в коридора и надзърнах в малка спалня, в която имаше двойно легло, неоправено, с мръсни чаршафи и възглавница. По пода бяха разхвърляни дрехи. Кирлива риза беше окачена на конзолата на една електрическа лампа. Подът беше осеян с тютюнева пепел и миризмата в тази спалня почти ме задуши.

Отстъпих навън и влязох в гостната. Тук също сякаш бе вилняла свиня. Под прозореца имаше голямо канапе и две кресла до камината. И трите бяха мръсни, потъмнели от нечистотия. На една масичка стояха шест бутилки вино, три от които празни. Върху прашната поличка на камината имаше ваза с увехнали карамфили. Стените бяха изпъстрени с мазни петна, а подът тънеше в пепел от цигари.

На една от облегалките на креслата беше поставен голям пепелник, препълнен с фасове и три угарки от пури. Взех една от угарките и я разгледах. Стори ми се, че тя е точно като онази, която бях намерил на върха на скалата. Прибрах я в джоба си, като оставих другите две.

До една от стените имаше очукано бюро, на което бяха натрупани стари, пожълтели вестници, киносписания и снимки на хубави момичета.

Отворих едно след друго чекмеджетата на бюрото. Повечето от тях бяха натъпкани с толкова боклуци, колкото човек би могъл да натрупа само ако никога не е разтребвал бюрото си, но в едно от долните чекмеджета открих нова пътническа чанта от американската авиотранспортна компания „Трансуърд Еърлайнс“. Извадих я от чекмеджето, отворих ципа и погледнах вътре.

Беше празна, ако не смятаме една смачкана топка хартия. Изгладих я и това се оказа копие на билет за отиване и връщане от Рим до Ню Йорк, с дата отпреди четири месеца, издаден на името на Карло Манкини.

Стоях загледан в билета няколко секунди, а умът ми трескаво работеше.

Ето доказателството, че Карло е бил в Ню Йорк, преди Хелън да отпътува за Рим. Това означаваше ли нещо? Те срещнали ли са се в Ню Йорк?

Пъхнах билета в портфейла си и върнах чантата в чекмеджето.

Макар че останах още половин час в жилището, не намерих нищо друго от интерес за мен, нито бележката, която бях написал до Хелън.

С облекчение се озовах отново на дъжда и на чист въздух.

Сарти беше много неспокоен, когато отидох при него.

— Доста се притесних — каза той. — Забавихте се прекалено дълго.

Имах доста по-големи главоболия, за да се тревожа за неговите нерви. Напомних му, че ще бъда в Пресклуба в десет на другия ден, и се разделихме.

Като се прибрах в квартирата си, подадох следната телеграма до Джак Мартин, водещ рубриката „Произшествия“ на „Уестърн Телеграм“, Ню Йорк:

„Научи всичко за Карло Манкини: мургав, груби черти, широкоплещест, висок, бял зигзагообразен белег, брадата. Телефонирай неделя. Спешно. Досън“

Мартин беше великолепен в работата си. Ако имаше нещо важно във връзка с посещението на Карло в Ню Йорк, той щеше да го научи.

В десет часа на другата сутрин влязох в Пресклуба и попитах стюарда дали някой ме чака.

Стюардът каза, че имало един господин в кафе-бара. По тона, с който произнесе думата „господин“, разбрах, че това е просто проява на учтивост.

Намерих Сарти да седи в един ъгъл, да върти в ръце шапката си и да зяпа разсеяно в отсрещната стена.

Отведох го до по-удобен стол и го настаних на него. Той стискаше кожена папка, която положи върху дебелите си колене. Чесновият му дъх можеше да прогони от кила на някой кораб полепналите рачета.

— Е? Какво открихте? — попитах аз.

— Съобразно вашите инструкции, синьор — започна той и откопча ремъците на папката си, — възложих на най-добрите си хора да издирват данни за синьорина Чалмърс. Очаквам техните сведения, но междувременно успях да получа достатъчно информация от друг източник. — Почеса върха на ухото си, размърда се неспокойно на стола и продължи: — Винаги е възможно, когато се прави такова издирване, да изпъкнат някои неприятни факти. И за да ви подготвя за това, което ще ви съобщя, ще изложа накратко какво съм открил.