Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Усетих как мравки полазват по гърба ми.

— Чакай малко. Да не се опитваш да ми кажеш, че е опитала да те шантажира?

— Това е техническият термин, ако не се лъжа.

— Е, и какво стана?

— Направих компромис. Дадох й комплект диамантени обици.

— Нали не се поддаде на шантажа, Джузепе?

Той повдигна рамене.

— Лесно е да критикуваш, но аз бях изпаднал в много затруднено положение. Чалмърс е достатъчно могъщ, за да ме отстрани от моя вестник. А аз си обичам работата. За нищо друго не ме бива. Зависеше какво ще каже тя за мен. Аз не се ползвам с особено добра слава по отношение на жените. Бях сигурен, че тя блъфира, но не бих могъл да си позволя да поема риска. Обиците ми струват трийсет и четири хиляди лири, затова предполагам, че доста евтино съм се отървал: много по-леко, отколкото един твой колега.

Бях се навел напред в стола и впил поглед в него.

— Какво искаш да кажеш?

— Че не съм бил единственият, разбира се. Имаше и друг журналист — американец, когото тя измами по същия начин. Няма значение кой е. По-късно си изяснихме кой какво е дал. Той се е простил с диамантена огърлица, за която бил похарчил повечето от спестяванията си. Тя явно се е била специализирала за работа с журналисти. Влиянието на баща й се чувства най-добре в тази област.

Усетих как ми прилошава. Ако това, което Френци ми казваше, бе вярно, ставаше очевидно, че Хелън ми е била приготвила капан и че ако не беше паднала от скалата, аз също щях да бъда подложен на шантаж.

Разбрах и друго: че ако тези неща, които Френци ми довери, излязат наяве и полицията открие, че аз съм загадъчният мистър Шерард, щеше да лъсне и очевидният мотив за убийството й. Полицията ще поддържа тезата, че Хелън се е опитала да ме шантажира; аз не съм бил в състояние да платя и за да запазя новата си служба, съм я бутнал от скалата.

Сега беше мой ред да тръгна да се разхождам из стаята. За щастие Френци не ме следеше с поглед. Остана си в стола, забил очи в тавана.

— Разбираш ли сега защо мисля, че би могла да бъде убита — продължи Френци. — Сигурно твърде често е прилагала този номер. Не мога да повярвам, че е била сама в Соренто. Сигурен съм, че е имало и мъж с нея. Ако е била убита, единственото, което трябва да направи полицията, е да го открие.

Не казах нищо.

— Как мислиш, че трябва да постъпя? Откак прочетох съобщението за смъртта й, непрестанно си блъскам главата какво да правя. Да отида ли в полицията и да разкажа как се е опитала да ме шантажира? Ако полицията наистина е убедена, че Хелън е убита, това ще им даде мотив.

Вече бях превъзмогнал първия си шок. Върнах се до стола си и седнах.

— Трябва да бъдеш предпазлив — казах. — Ако Карлоти предаде думите ти на Чалмърс, опасността за теб си остава.

— Да, съзнавам го. — Допи брендито, стана и отново си напълни чашата. — Но мислиш ли, че трябва да го направя?

Поклатих отрицателно глава.

— Не мисля. Според мен трябва да изчакаш полицията да се убеди, че това е убийство. Не бива да се пъхаш сам в тази работа. Не е разумно. Трябва да изчакаш и да видиш как ще се развият нещата.

— Но да допуснем, че полицията установи, че сме били любовници. Ами ако си внуши, че понеже имам мотив, аз съм убил Хелън?

— О, не говори глупости, Джузепе! Можеш да докажеш, че не си бил изобщо в Соренто, когато е умряла, нали?

— Е, да. Бях си тук в Рим.

— Тогава, за бога, не ставай мелодраматичен.

Той сви рамене.

— Прав си. Значи според теб не трябва да казвам нищо на полицията?

— Засега недей. Чалмърс подозира, че има замесен мъж. В момента прилича на разярен бик. Ако излезеш наяве, той ще направи прибързания извод, че ти си мъжът и ще се нахвърли върху теб. Трябва да знаеш и фактите: Хелън е била бременна!

Чашата с бренди се изхлузи от ръката на Френци и падна на пода. Брендито направи малка локва върху килима. Френци ме беше зяпнал с оцъклени очи.

— Така ли? Кълна се, че не е от мен — каза той. — Господи! Сега съм безкрайно щастлив, че не отидох в полицията, преди да съм говорил с теб. — Вдигна чашата. — Виж какво направих! — Отиде в кухнята да вземе кърпа. Използвах отсъствието му да поразмисля. Ако Карлоти е убеден и успее да докаже, че Хелън е убита, знаех, че няма да пожали сили, за да открие митичния Шерард. Добре ли бях прикрил следите си?

Френци се върна и попи разлятото бренди. Приклекнал на пети, той всъщност гласно изрази мислите си, като каза:

— Карлоти е упорит като булдог. Не ми е известно досега да се е провалял, когато става дума за убийство. Той ще ме надуши, Ед!