Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Карлоти ме посъветва да не се гневя заради подобна неприятност.

— Окей, но аз не се гневя. Ще ви помоля обаче да отстраните момчетата си оттук, за да мога да почистя и си приготвя вечеря.

Необходим им беше още половин час, за да се убедят, че крадецът не е оставил никакви следи, след което най-после неохотно си тръгнаха.

Карлоти остана малко след тях.

— Ситуацията е затруднителна — каза той, спрял на вратата. — Не е трябвало да ви се дава камерата.

— Зная. Напълно го съзнавам. Сърцето ми се къса от съчувствие към вас, но аз получих камерата и ви дадох разписката за получаването й. Не можете да ме вините за случилото се. Съжалявам, но нямам намерение да прекарвам безсънна нощ заради това.

Той понечи да каже нещо, но премисли, сви рамене и си отиде.

В главата ми възникна смътно мисълта, че той като нищо би могъл да ме обвини, че аз съм инсценирал кражбата, с цел да му попреча да се добере до камерата.

Не се заблуждавах. Бях убеден, че макар повечето ми дрехи, цигари, три бутилки уиски и няколко хиляди лири да липсваха, крадецът бе проникнал с взлом с единствената цел да вземе камерата.

Поразмислих, докато разчиствах набързо бъркотията в спалнята си и във всекидневната. Смътно си спомнях как изглеждаше широкоплещестият нашественик, когото видях да се прокрадва около вилата в Соренто. Бях готов да се обзаложа, че той е идвал тук и е откраднал камерата.

Току-що бях завършил привеждането в ред на всекидневната, когато на входната врата се позвъни.

Отидох да отворя с мисълта, че Карлоти се връща да ми зададе още въпроси. Издърпах резето и отворих. Отвън стоеше Джак Максуел.

— Здравей — поздрави той. — Чух, че си бил обран.

— Да. Влизай.

Погледна с нездраво любопитство разбитата брава и ме последва във всекидневната.

— Големи ли са загубите?

— Липсват най-обикновени неща. Аз съм застрахован… така че не ме е грижа. — Отидох до шкафчето за спиртни напитки. — Искаш ли да пийнеш?

— Няма да възразя срещу едно бренди. — Отпусна се в един стол. — Доволен ли беше старият от начина, по който отразих случилото се с Хелън?

— Изглежда. Срещна ли сериозни трудности?

— Неколцина от момчетата започнаха да ми задават хитри въпроси, но аз им казах по-добре да се обърнат към Чалмърс. А те ми отговориха, че предпочитат да целунат болен от едра шарка. Нашият, изглежда, е сред най-обичаните хора в света. — Пое брендито, което му подадох. — Той замина ли или още е тук?

— Замина със самолета в три и четирийсет от Неапол. — Направих си хайбол 6 6 Уиски с лед и сода във висока чаша. — Б.пр. . — Спри за малко с тези въпроси. Искам да хапна. Не съм слагал залък от обяд.

— Добре. Дай да излезем, ще те черпя.

— Много е късно вече. — Вдигнах слушалката на телефона и се обадих долу на портиера. Казах му да ми вземе един пилешки сандвич и да ми го донесе пронто 7 7 Веднага (ит.). — Б.пр. .

— Е, разказвай — рече Максуел, като затворих телефона. — Откри ли какво е правила тя на онова място сам-сама? Как е загинала?

Внимавах какво ще му кажа. Споменах, че изглежда има замесен мъж, че полицията не е напълно убедена в случайната смърт на Хелън и че Чалмърс ми е наредил да се навъртам тук и да следя за интересите му. Не споделих с Максуел какво ми беше казала Джун, нито че Хелън е била бременна.

Той седеше заслушан и отпиваше от брендито.

— Значи не заминаваш веднага за Щатите?

— Засега не.

— Казах ти, че старият кучи син ще иска разследване, нали? Е, слава богу, че не съм замесен в това.

Подчертах, че е щастливец.

— Полицията от какво се притеснява? Защо не иска да приеме версията за случайна смърт?

— Карлоти обича загадките. Той винаги прави от мухата слон.

— Чалмърс смята ли, че това е нещастен случай?

— Той е непредубеден.

— А ти?

— Не бих могъл да кажа.

— Това момиче беше обиграна малка кучка. Не мислиш ли, че нейният приятел я е бутнал от скалата?

— Дано не е. Чалмърс би се радвал на такава постановка.

— Сто на сто има замесен мъж, Ед. Тя не би наела вила в Соренто, ако не е възнамерявала да живее там с някой мъж. Имаш ли представа кой би могъл да бъде?

— Никаква, но това е без значение, Джак. Кажи ми нещо друго: коя е Джун Чалмърс?

Той се изненада от въпроса ми, а после се ухили.

— Чудно парче, нали? Но не те съветвам да се опитваш при нея. Няма да те огрее.

— Нямам подобни намерения. Искам да зная коя е. Откъде е? Знаеш ли нещо за нея?

— Не много. Била е изпълнителка на сантиментални песнички за нещастна любов в едно от нощните заведения на Меноти.