Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Знаех много случаи с журналисти, работещи в Рим, които се бяха сближили твърде много със секретарките си. Рано или късно момичетата или ставаха недисциплинирани, или дошлият на посещение голям шеф разбираше какво е станало и провинилите се си изпащаха. Затова строго се придържах към решението си да не прекрачвам границата с Джина. Никога не й се натрапвах като мъж и все пак между нас имаше някаква близост, мълчалива и неогласена, която ме убеждаваше, че какъвто и спешен проблем да възникнеше, мога изцяло да разчитам на нея.

Докато приготвях питиетата, реших да й разкажа цялата история, без да скрия нищо. Имах пълно доверие в правилността на оценките й и като знаех в каква каша съм се забъркал, чувствах, че е крайно време да чуя едно безпристрастно мнение на друг човек.

— Ще ти стане ли неприятно, ако ти се изповядам? — попитах аз, като сядах срещу нея. — Има много неща, които бих искал да споделя с някого.

— Ако бих могла с нещо да помогна…

Звънецът на входната врата прекъсна думите й. Дълго се взирахме един в друг.

— Кой би могъл да бъде? — казах аз, като се изправях на крака.

— Може би портиерът иска да разбере кой е в апартамента — предположи Джина.

— Може.

Прекосих стаята и минах в коридора. Когато посегнах към топката на вратата, звънецът иззвъня повторно.

Отворих вратата.

На площадката стоеше лейтенант Карлоти, а зад него — и друг детектив.

— Добър вечер — поздрави Карлоти. — Мога ли да вляза?

В момента, в който видях Карлоти на вратата, разбрах за пръв път как се чувства един престъпник, когато пред него ненадейно се появи полицията. Секунда и нещо останах неподвижен, загледан в лейтенанта. Сърцето ми сякаш пропусна няколко удара, а после запрепуска така бясно, че едва си поемах дъх. Дали Карлоти бе дошъл да ме арестува? Дали не беше открил по някакъв начин, че аз съм Шерард?

Джина се появи на прага на всекидневната.

— Добър вечер, лейтенанте — поздрави го тя. Спокойният й, тих глас ми подейства успокояващо.

Карлоти й кимна.

Отдръпнах се.

— Влезте, лейтенанте.

Карлоти пристъпи напред.

— Това е сержант Анони — каза той и кимна към колегата си, който го последва в коридора.

Въведох ги във всекидневната. Бях вече превъзмогнал първоначалния си шок, но все още бях доста неспокоен.

— Не очаквах да ме посетите, лейтенанте — казах аз. — Знаехте ли, че съм тук?

— Случайно минавах насам. Видях, че свети. Бях любопитен да узная кой може да е тук. И имах късмет. Защото исках да говоря с вас.

Анони, нисък и набит мъж, с плоско, безизразно лице, се облегна на стената до вратата. Като че ли не проявяваше интерес към това, което ставаше.

— Заповядайте, седнете — казах аз и посочих на Карлоти един стол. — Току-що пийнахме по чашка. Желаете ли и вие нещо?

— Не, благодаря.

Закрачи из стаята, пъхнал ръце в джобовете на дрехата си. Отиде до прозореца, погледна навън, после се обърна и ме приближи, след което седна до мен. Аз също седнах. Джина се настани върху облегалката на канапето.

— Научих, че сте взели тази сутрин от лейтенант Гранди камерата на синьорина Чалмърс — каза Карлоти.

Изненадан, аз отвърнах:

— Да, така е. Гранди ми каза, че тя повече не ви е нужна.

— Така мислех и аз, но като размислих, промених решението си. — Извади пакетче цигари и запали. Знаеше, че не бива да предлага на Джина и на мен от тези, които пушеше. — Реших, че съм проявил прибързаност с преценката, че камерата няма да ни трябва. Ще имате ли нещо против да ни я върнете?

— О, не. Ще ви я донеса утре сутринта. Това устройва ли ви?

— Тя не е ли тук?

— В моята квартира е.

— Удобно ли е да я вземем още сега?

— Ами, добре. — Запалих цигара и отпих глътка от питието си. Имах нужда от алкохол. — Какъв е този внезапен интерес към камерата, лейтенанте?

— Като размислих, реших, че е странно да няма филм в нея.

— Доста късничко сте стигнали до този извод, не мислите ли?

Той сви рамене.

— Отначало реших, че е възможно синьорината да е забравила да сложи филм в камерата, но после разговарях с един експерт. Като се има предвид, че индикаторът за изразходвания филм показваше три и половина метра, може да се заключи, че в нея е имало филм и че той е бил изваден. Не съм запознат с устройството на кинокамерите. А сега разбирам, че не е трябвало да я освобождавам толкова скоро.

— Е, не е пострадала от това. Ще я имате още тази вечер.

— Нямате ли идея кой би могъл да извади филма?