Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Разбира се, ще трябва да давате вид пред мъжа ми, че вършите всичко, което е по силите ви, мистър Досън. Ще трябва да му изпращате съобщения, но никой не би могъл да ви упрекне, задето не сте успели да се доберете до съществена информация. — Наведе се напред и сложи ръка върху ръката ми. — Моля ви, не проверявайте живота на Хелън в Рим. Аз трябва да живея със съпруга си. Зная как ще реагира, ако узнае истината. Не друг, а аз го убедих да я изпрати в Рим и той мен ще вини за това, така че не само заради самия вас ви моля да постъпите така, а и заради мен.

Седях с лице към приемния салон и видях как Чалмърс излиза от асансьора и се упътва към рецепцията. Издърпах ръката си от нейната ръка и станах.

— Мистър Чалмърс е тук.

Тя присви устни и се извърна да махне на Чалмърс, който дойде при нас. Бе преметнал през ръка лека връхна дреха и носеше кожено дипломатическо куфарче.

— Здравей, Досън, искаш да се видиш с мен ли? — попита той и остави куфарчето на земята. — Нямаме много време.

Бях решил да му разкажа за липсващите филми и за реното, което ме беше преследвало, но сега, след като чух какво ми каза Джун Чалмърс, реших, че ми е нужно време, за да премисля думите й, а след това да пристъпя към действие. Изпитах затруднение да обясня защо съм тук.

Но Джун изобщо не се затрудни.

— Мистър Досън донесе камерата на Хелън — рече тя.

За миг се зачудих как е разбрала, че камерата е на Хелън, но като погледнах калъфа, разбрах, че е забелязала на него инициалите. Въпреки това проявената от нея бърза съобразителност ме увери, че е много по-находчива, отколкото допусках.

Чалмърс се смръщи, погледнал към камерата.

— Не я искам. Не искам нищо от нейните вещи — отсече той. — Гледай да се отървеш от тях.

Обещах да го направя.

— Откри ли нещо горе във вилата?

Улових тревожния поглед на Джун. Поклатих отрицателно глава.

— Нищо, което да е от полза.

Той изсумтя.

— Хм, очаквам резултати. Трябва бързо да намерим онзи мръсник. Ангажирай хора за целта. Очаквам да чуя нещо, като се върна в Ню Йорк… разбираш, нали?

Казах, че разбирам.

Чалмърс извади от джоба си ключ.

— Полицията ми го даде. Това е ключът от апартамента й в Рим. Добре ще е да уредиш нещата й да бъдат събрани и продадени. Оставям това на теб. Не искам нищо да ми се връща обратно в Щатите.

Взех ключа.

— Трябва да тръгваме, Шъруин — каза ненадейно Джун.

Той погледна часовника си.

— Да. Окей. Оставям това на тебе, Досън. Намери ми този мръсник и веднага щом го намериш, ми се обади.

Кимна за сбогом, взе си дипломатическото куфарче и тръгна от бара към приемния салон.

Джун ме изгледа продължително, след което го последва.

Изпратих ги до ролса.

— Искам да зная какъв план ще следваш — каза Чалмърс през отворения прозорец на колата. — Не се страхувай, че ще струва пари. Изразходвай толкова, колкото е нужно. Колкото по-бързо изясниш случая, толкова по-бързо ще станеш шеф на Международния отдел.

Казах, че ще направя максимума, на който съм способен.

Когато ролсът потегляше, Джун Чалмърс се обърна и ми отправи поглед през задното стъкло. Очите й още бяха неспокойни.

Достигнах Рим към шест часа.

По пътя се озъртах за реното, но не го видях. Оставих линкълна на паркинга и изкачих отделното стълбище, което водеше пряко към моята квартира.

Отключих входната врата, внесох си куфара в спалнята, върнах се във всекидневната, смесих си уиски със сода и седнах до телефона. Поисках да ме свържат с Карлоти.

След кратко забавяне той се обади.

— Тук е Досън — казах аз. — Току-що се завърнах.

— Да? Синьор Чалмърс прибра ли се в Ню Йорк?

— Прибира се. Съдия-следователят, изглежда, приема, че това е нещастен случай.

— Не бих могъл да зная — отвърна Карлоти. — Резултатът ще бъде известен в понеделник.

— Чалмърс е говорил с него. Говорил е и с вашия шеф — допълних аз, загледан в отсрещната стена.

— И за това не бих могъл да зная — каза Карлоти.

Настъпи пауза, но тъй като той бе решил да се покаже предпазлив, продължих:

— Има едно нещо, което можете да направите за мен, ако желаете. Нужна ми е информация за контролния номер на една кола.

— С удоволствие ще ви услужа. Дайте ми номера и ще ви се обадя с отговора.

Дадох му номера на реното.

— Няма да се наложи да чакате дълго.

Затворих телефона и се настаних по-удобно в стола си. Държах в ръка уискито със содата и гледах надолу към гъмжащия трафик, който се движеше кръгообразно около Форума.