Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Реното не ме изпускаше и спазваше стоте метра разстояние, но когато намалих, за да връча билета си на служителя при изхода на магистралата, реното приближи плътно зад мен, сякаш водачът му се бе досетил, че щом навляза в неаполския трафик, ще бъде много по-трудно да ме следва. Възползвах се от възможността да запомня регистрационния номер на колата. Когато се влях в гъстия неаполски трафик, между нас имаше само около двайсет метра разстояние.

Направих опит да се отърва, но не успях. Шофьорът маневрираше много по-ловко от мен в гъстия трафик и когато направих опита си, само си навлякох цветистите ругатни на шофьорите от двете ми страни и оглушителното свирене на приближаващите насрещни коли.

Достигнах хотел „Везувий“, вкарах линкълна в единственото налично място за паркиране пред хотела, казах на портиера да не изпуска от око колата и влязох бързо във фоайето.

После спрях да погледна през въртящата се врата дали не се вижда реното, но от него нямаше следа.

Влязох в бара, поръчах си уиски и сода, а след това извадих от калъфа камерата „Пейар болекс“. Отворих я. Ролката на филма и поемащата ролка липсваха. Когато преместих лостчето за отваряне на процепа за филма, в ръката ми изпадна късче от изтръгнатия филм, десетина сантиметра дълго.

Това потвърди предположението ми. Някой е отворил камерата, извадил е двете ролки с филма, навит на тях, и е изтръгнал филма от процепа.

Върнах на мястото му късчето филм и оставих процепа в затворено положение. После прибрах камерата в калъфа.

Запалих цигара и се замислих.

По всяка вероятност мъжът Х беше изтръгнал филма. Единствената причина за това би била, ако Хелън е заснела нещо, което той не е желаел никой да види. Х, изглежда, се е появил, когато тя е била на върха на скалата, а като се е приближил, тя е насочила камерата към него. Бил е наясно каква опасност крие оставянето на такъв материал в апарата. След като се отървал от Хелън, изтръгнал филма и го унищожил.

След като се отървал от нея.

Сега вече знаех, че смъртта на Хелън не е случайна — това показваше изваденият от камерата филм и филмите, взети от вилата. Този извод ми беше крайно неприятен, но трябваше да го приема.

Предположението на Чалмърс се беше потвърдило. Хелън не бе починала при нещастен случай. Нито се беше самоубила.

Оказах се в далеч по-тежко положение, отколкото очаквах. Хелън е била убита и ако не внимавах, суровият пръст на правосъдието неминуемо щеше да се насочи към мен.

— Вие сте мистър Досън, нали?

Опомних се от кошмара си, едва не изпуснах камерата и вдигнах поглед.

Пред мен стоеше Джун Чалмърс. Беше със сива ленена рокля, подчертана от червен колан и копчета в същия цвят, червени обувки с много тънки токчета и малка червена шапка с бяло гъше перо.

Станах.

— Да, мисис Чалмърс.

— Съпруга ми ли търсите?

— Надявах се да го хвана, преди да е излязъл.

— Ще слезе след малко.

Тя се настани в един шезлонг до този, в който бях седял, преметна крак върху крак и разкри за мен красивите си колене.

— Моля ви, седнете, мистър Досън, искам да поговоря с вас.

— Желаете ли нещо за пиене?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, благодаря, току-що обядвах. Надяваме се да хванем самолета в три и четирийсет. Мистър Чалмърс надзирава прибирането на багажа. Обича сам да върши тази работа.

Седнах и обърнах поглед към нея.

— Мистър Досън, не разполагам с много време — предупреди ме тя. — Моля да не ме разбирате криво, ако ви се сторя коравосърдечна по отношение на Хелън, но трябва да ви кажа нещо за нея. Съпругът ми е суров, бих казала безпощаден човек, ала като повечето такива хора и той има сантиментална струна в характера. Щедро даряваше с топли бащински чувства и обич дъщеря си. Може да ви прозвучи невероятно, но той я обожаваше.

Размърдах се притеснено в шезлонга. Не схващах целта на тези нейни приказки. Помнех думите на Хелън за баща й и колко огорчена бе от него. Беше казала, че не проявява никакъв интерес към нея, че мисли само за себе си и как да си намери нова жена, която да го забавлява. Това, което Джун Чалмърс говореше сега, никак не съвпадаше с казаното от Хелън.

— Чувал съм, че той съвсем не създава такова впечатление — изрекох предпазливо. — Повечето хора мислят, че просто е нямал време за нея.

— Зная. Той наистина създаваше такова впечатление, но всъщност беше абсурдно привързан към нея. Много държеше обаче да не го смятат за снизходителен баща и съвсем глупаво я държеше почти без пари. Мислеше, че многото пари ще я покварят и й даваше само дребни суми за джобни пари.