Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Едва след като погълнах питието, очите ми започнаха отново да виждат. От мястото, на което се намирах, сведох поглед към далечното змиевидно шосе, което водеше надолу към Соренто. Видях големия черен ролс, който отвеждаше Чалмърс обратно в Неапол; той вземаше бързо завоите.

— Всичко е в твоите ръце, Досън — беше ми казал Чалмърс, когато го изпращах до колата. — Дръж връзка с мен. За парите не дръж сметка. Не губи време да ми пишеш. Телефонирай ми. Щом откриеш нещо, веднага се обади; няма значение по кое време ще се случи. Ще уведомя секретарката си къде да ме търси по всяко време. Ще чакам известия. Искам бързо да намерим този мръсник.

Все едно, че ми даваше бръснач и ми казваше да побързам да си прережа гърлото.

В допълнение ми нареди да огледам вилата подробно, докато съм тук, горе, да направя щателна проверка и на мястото, където Хелън е намерила смъртта си.

— Използвай колата й. Когато си свършиш работата с нея, продай я и дай парите за благотворителна цел. Продай и всички вещи на дъщеря ми, които са тук във вилата. Не са ми нужни. Поверявам ги на теб. Уредих тялото й да бъде пренесено със самолет до Ню Йорк. — Стисна ми ръка, а воднистите му очи бяха приковани в лицето ми. — Искам да намериш онзи тип, Досън.

— Ще се опитам — казах аз.

— Виж какво: трябва не да се опиташ, а на всяка цена да го намериш. — Издаде челюст към мен. — Ще държа на твое разположение Международния отдел, докато успееш, да откриеш онзи… разбираш, нали?

Което, иначе казано, означаваше, че ако не го открия, няма да получа Международния отдел.

Уискито ми подейства добре. След второто питие успях да се отърся от страха си и започнах да мисля.

Нито за миг не можех да приема, че Хелън е била убита или се е самоубила. Смъртта й е настъпила случайно. Бях убеден в това.

Не бяхме в любовни отношения. Това беше нещо, което не можех да докажа, но поне го знаех. Чалмърс ми нареди да намеря Шерард, който според него е нейният любовник. Шерард бях аз, но не бях нейният любовник, от което следваше, че е замесен друг мъж. Ако исках да спася от руините перспективите за своето бъдеще, трябваше да намеря този тип и да докажа, че е бил неин любовник.

Запалих цигара, докато размишлявах в тази насока.

Този мъж не беше ли нашественикът, когото забелязах във вилата? Ако не е любовникът й, тогава кой беше този мъж? И какво търсеше във вилата. Положително не кутийката с бижутата. Тя е била върху тоалетната масичка и е нямало начин да не я види. Тогава какво е търсил?

След като обмислях тези неща в продължение на пет минути, без да успея да стигна до някакъв извод, реших да изоставя за момента тази линия и да опитам друг аспект, който би могъл да се окаже плодотворен.

Хелън бе живяла в Рим в продължение на четиринадесет седмици. През това време е срещнала мъжа Х, който евентуално й е станал любовник. Къде го е срещнала?

И тогава ми стана ясно, че не зная нищо за живота на Хелън в Рим през тези седмици. Няколко пъти бях излизал с нея, два пъти бях в квартирата й и веднъж се срещнахме на прием, но извън това нямах никаква представа как е прекарвала времето си.

Беше отседнала в хотел „Екселсиор“, а после наела скъп апартамент близо до виа „Кавур“. Чалмърс навярно бе платил сметката за хотела, осигурявайки й малко разкош, докато тя се устрои в Рим. Вероятно след като е престояла няколко дни в хотела, тя е трябвало да се премести в някое университетско общежитие. Вместо това се е настанила в апартамент, който е изсмуквал почти всичките й шейсет долара за седмица, с които е разполагала.

Означаваше ли това, че е срещнала мъжа Х в „Екселсиор“ и той я е склонил да наеме апартамента и евентуално да плаща наема?

Колкото повече мислех по това, толкова по-ясно ми ставаше, че трябва да тръгна по този път и да издирвам Х в Рим. Знаех, че има една фирма на частни детективи, които се славеха с усърдието си. Без чужда помощ нямаше да успея да навляза в миналото на Хелън. Първата ми стъпка щеше да е консултиране с тях.

Станах и отидох в спалнята на Хелън. Бях само надникнал тук преди, но сега започнах подробен оглед.

Хвърлих поглед към двойното легло и усетих леко угризение на съвестта. Беше го предвидила за двама ни. Беше ми ясно, че любовната й връзка с Х е отшумяла и като си е търсила нов любовник, Хелън се е спряла на мен. Ръководила ли се е от любовни чувства или е търсила баща за детето си? Тази мисъл беше обезпокоителна, но да се разсъждава върху нея беше губене на време. Само Хелън би могла да даде отговор, а тя бе мъртва.