Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

Настани се на задната седалка на ролса, преди да успея да изляза и му отворя вратата.

— Окей, Досън, сега да отидем в онази вила.

Никой не проговори по пътя нагоре към вилата. Когато пристигнахме, аз слязох да отворя портата от ковано желязо, качих се отново и запълзяхме по алеята; видях, че линкълнът още стои върху асфалтобетонната настилка пред входната врата на вилата.

Чалмърс слезе от ролса и попита:

— Това ли е нейната кола?

Потвърдих.

Той я погледна, пое по стълбите и влезе вътре. Аз го последвах.

Шофьорът ни наблюдаваше, без да показва интерес. Щом Чалмърс обърна гърба си към него, той посегна да си вземе цигара.

Стоях на почтително разстояние, докато Чалмърс оглеждаше вилата. Остави спалнята за края и се забави известно време там. Обзет от любопитство защо се бави толкова, аз пристъпих до прага и надникнах вътре.

Той седеше на леглото до един от куфарите на Хелън, заровил едрите си, месести ръце в найлоновото бельо на дъщеря си, и гледаше съсредоточено през прозореца.

Изразът на лицето му ме вледени и аз тихо се отдръпнах назад, докато се изгуби от погледа ми, сетне приседнах и запалих цигара.

Последните два дни бяха най-лошите в живота ми. Чувствах се хванат в капан, очаквах ловецът да дойде и да ме довърши.

Фактът, че Карлоти е установил движението ми от Соренто до вилата, че знаеше за сивия ми костюм, знаеше точно кога е починала Хелън и че аз, в качеството си на мъжа със сивия костюм, съм бил горе по същото време, ме караше да тръпна от страх.

Бях лежал буден почти цялата нощ, терзан от безпокойство и тревожни мисли, и сега, докато седях и чаках Чалмърс да престане да гледа вещите на дъщеря си, отново ме връхлетя.

Накрая той излезе и бавно се упъти към прозореца на всекидневната.

Наблюдавах го и се питах какви ли мисли витаят в главата му сега. Остана неподвижен няколко минути, а после се обърна, приближи се и седна на един стол недалеч от мен.

— Не си се виждал с Хелън, когато тя беше в Рим, нали? — попита той и ме изгледа с воднистите си очи.

Въпросът беше неочакван и аз усетих как настръхвам.

— Не съм. Обадих й се два пъти, но тя, изглежда, нямаше особено желание да се навъртам около нея. Мисля, че гледаше на мен като на служител на баща й.

Чалмърс кимна.

— И нямаш представа кои са били приятелите й?

— Нямам, за съжаление.

— Очевидно е попаднала в много лоша компания.

Не отговорих.

— Предполагам, че този Шерард й е подарил бижутата и колата — продължи Чалмърс, загледан в луничавите си ръце. — Явно допуснах грешка, като я оставих с толкова малко пари. Трябваше да й давам повече и да пратя някоя жена, която да стои при нея. Когато изникне някой хубавец мръсник, тъпкан с пари, и почне да прави скъпи подаръци, дори порядъчно момиче трудно устоява на изкушението и налапва въдицата. Познавам достатъчно добре човешката природа, за да си правя илюзии. Не биваше да я излагам на опасността от такова изкушение. — Извади пура и започна да бели целофанената й обвивка. — Тя беше порядъчно момиче, Досън — продължи той. — Сериозна студентка. Искаше да учи архитектура. Затова я пуснах тук в Италия. Рим е средище на най-добрите архитекти!

Извадих носната си кърпа и си изтрих лицето. Не казах нищо.

— Имам високо мнение за теб — добави той. — Нямаше да ти възложа Международния отдел, ако не те ценях. Оправих се със съдия-следователя: ще издаде решение за смърт поради нещастен случай. За бременността няма да се споменава. Говорих и с шефа на полицията. Той се съгласи да не засягаме неприятните въпроси. Печатът ще се придържа към същото. Говорих и в тази насока. Така че полето пред нас е чисто. Оставям цялата работа в твои ръце. Вдругиден трябва да си бъда в Ню Йорк. Нямам време сам да се ровя, но за теб е наложително да се заемеш с нещата. Отсега нататък, Досън, единствената ти грижа ще бъде да откриеш Шерард.

Взрях се в него вледенен.

— Да открия Шерард? — повторих глупаво.

Чалмърс кимна.

— Точно така. Шерард е прелъстил дъщеря ми и сега трябва да си плати за това. Но първо трябва да го открием. Такава ще е твоята задача. Ще имаш на разположение необходимите парични средства и всестранна помощ. Можеш да наемеш необходимия брой частни детективи. Ще ти изпратя някой от Ню Йорк, ако тукашните не ги бива. Няма да е лесно. Очевидно той не използва истинското си име, но все някъде по нишката може да е оставил някоя улика и щом откриеш такава, след нея ще откриеш и други, които в крайна сметка ще те отведат при него.