Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Можете да разчитате на мен, мистър Чалмърс — намерих сили в себе си да изрека.

— Искам да зная как ще движиш тази работа. Ще ме осведомяваш за всеки ход, който предприемаш. Ако нещо ми хрумне, и аз ще те уведомя. Задачата е да го открием, и то бързо.

— Как ще постъпим, като го открием?

Трябваше да задам този въпрос. Трябваше да зная. Чалмърс ме погледна и в очите му се появи израз, от който устата ми пресъхна.

— Ето как аз виждам въпроса — каза. — Хелън е срещнала този мръсник наскоро след пристигането си в Рим. И не след дълго я е прелъстил. Докторът твърди, че е бременна от осем седмици. А тя пристигна в Рим преди четиринайсет седмици, така че той е действал доста бързо. Тя навярно му е казала за своята бременност и като всички долни типове, той е започнал да я отбягва. Мисля, че Хелън е наела тази вила, за да го привлече отново към себе си. — Извърна глава и огледа всекидневната. — Доста е романтично тук, нали? Сигурно се е надявала обстановката да го размекне. По думите на онзи детектив-жабар Шерард или който и да е човекът под това име, е дошъл тук, но не се е размекнал.

Прехвърлих крак върху крак. Трябваше да направя нещо. Не биваше просто да си седя като треснат от гръм.

— Знаеш ли какво мисля? — продължи Чалмърс, насочил към мен пълната сила на голямата си шефска личност. — Мисля, че смъртта на Хелън не е нещастен случай. Мисля, че имаме две алтернативи: или се е опитала да го заплаши, че ще го принуди да се ожени за нея, иначе ще се самоубие, а когато той е рекъл да върви по дяволите и да скочи, ако ще от скалата, тя наистина е скочила, или, за да й затвори устата, той я е бутнал оттам.

— Нима допускате… — започнах аз и не довърших. Гласът ми сякаш идваше от някакъв тунел.

— Не мисля, че е скочила — отвърна той, наведен напред, с напрегнато лице и заплашителни очи. — Мисля, че той я е убил! Знаел е, че е моя дъщеря. Знаел е, че рано или късно ще науча какво е направил с нея. Знаел е, че ако има работа с мен, няма отърваване за него. Затова я е отвел горе на върха на скалата и я е блъснал оттам.

— Но това е убийство — отбелязах аз.

Той оголи зъби в нерадостна усмивка.

— Разбира се, че е убийство, но това не е твоя грижа. От теб се иска само да го откриеш, а за останалото ще се погрижа аз. Нека всички си мислят, че е нещастен случай. Това е удобно за мен. По този случай няма да давам никаква информация. И никой няма да се киска зад гърба ми, че дъщеря ми е забременяла. Ако негодникът бъде арестуван и осъден за убийство, цялата мръсна история ще излезе наяве, а аз не желая това, но то не означава, че няма да го накарам да си плати за извършеното. Мога да го унищожа по мой специален начин и точно това смятам да направя. — Очите му заблестяха страховито. — Не си мисли, че ще го пречукам. Не съм побъркан, но мога да превърна живота му в такъв ад, че накрая той на драго сърце сам ще си пръсне гадния череп. Имам и власт, и пари, за да осъществя това, и ще го осъществя. Но първо ще проуча основните неща в живота му. Мога да го изхвърля от къщата, апартамента, от всяко жилище, което обитава. Мога да му попреча да кара кола по пътищата. Мога да направя така, че да не го допускат в никой приличен ресторант. Мислиш, че това са дреболии, а? Представи си как на теб биха ти се отразили такива мерки. Освен това мога да вляза в следите на парите и да унищожа ценните му книжа. Мога да го лиша от работата му и да издействам никой никога да не го вземе на служба при себе си. Мога да наема главорези, които да го пердашат от време на време, докато така се наплаши, че да не смее да покаже нос по улиците вечер. Мога да направя и така, че да изгуби паспорта си. А когато животът започне да му опротивява, тогава истински ще се захвана с него. — Издаде челюст към мен, а лицето му стана мораво, с прашен оттенък. — Сегиз-тогиз попадам и на странни, жестоки типове: типове, които са леко откачени. Познавам един, който ще ослепи този мръсник само за сто-двеста долара. Ще му извади проклетите очни ябълки, без да му трепне ръката. — Усмихна се внезапно и тази усмивка ме смрази. — Ще го накарам да си плати, Досън, не се съмнявай в това. — Почука ме по коляното с дебелия си пръст. — Ти само го намери… останалото е моя грижа!

В един от шкафовете на бюфета, поставен до една от стените на всекидневната, намерих три бутилки с уиски и две с джин. Отворих една от бутилките уиски, намерих чаша в кухнята и си налях три пръста алкохол.

Отнесох питието на балкона и седнах на пейката. Изпих бавно уискито, загледан в прелестната панорама, без да я възприемам. Бях разтреперан, съзнанието ми беше вцепенено от уплаха.