Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Информацията, която ми е нужна, и фактът, че съм ваш клиент, трябва да се пази в пълна тайна — продължих аз. — Трябва да знаете също, че и полицията разследва случая и да внимавате да не засегнете честолюбието й.

Така наречената му усмивка се стопи и клепачите му се притвориха.

— Ние сме добри приятели с полицията — рече той. — Не бихме искали да вършим нещо, което ще ги раздразни.

— Няма да се наложи — уверих го аз. — Ето какво искам: да откриете кои са били приятелите на една млада американка, пребивавала в Рим през последните четиринайсет седмици. Тя се казва Хелън Чалмърс. Мога да ви дам нейни снимки. Била е в хотел „Екселсиор“ четири дни и после се е преместила в частен апартамент. — Дадох му снимките, които Джина ми беше осигурила от нашите архиви, както и адреса на апартамента на Хелън. — Имала е много приятели мъже. Искам всички техни имена и къде мога да ги намеря. Искам да зная и какво е вършила по време на престоя си в Рим.

— Синьорината почина при нещастен случай в Соренто, нали? — попита Сарти и ме погледна. — Тя е дъщерята на синьор Шъруин Чалмърс, собственик на американски вестник?

Въпреки непривлекателната си външност, той поне изглеждаше добре осведомен.

— Да — потвърдих аз.

Златните зъби пробляснаха. Очевидно в този момент той си представи колко пари ще спечели и това го изпълни с радост. Извади бележник и късче молив и си записа нещо.

— Ще започна незабавно, синьор — обяви.

— Това е първата ви задача. Искам също да установите кой притежава тъмнозелено рено с този регистрационен номер.

Подадох му късче хартия, на което бях надраскал номера на реното.

— От полицията ме уведомиха, че такъв номер няма регистриран. Единствената ви надежда е да следите за колата и ако я забележите, или да я проследите, или да огледате шофьора.

Той си записа още нещо, а после затвори бележника. Вдигна глава и попита:

— Смъртта на синьорината, изглежда, не е била случайна, синьор?

— Не знаем. Не бива да си блъскате главата за това. Дайте ми бързо исканата информация и оставете полицията да се занимава с останалото. — Станах. — Обадете ми се тук веднага щом имате нещо. Не изчаквайте, за да ми дадете писмен доклад. Искам тази работа да се свърши бързо.

Той каза, че ще положи максимум усилия, намекна, че бих могъл да заплатя обичайния предварителен хонорар от седемнайсет хиляди лири, взе чека, който му попълних и подписах, увери ме, че скоро ще има какво да ми съобщи, кимна за сбогом и напусна апартамента.

Отворих още един прозорец, след което и аз напуснах апартамента, за да отида на срещата си с Матюс.

Заварих го да пие уиски с лед в бар „Хари“. Висок, слаб, с остри черти мъж със сиви, спокойни очи, нос извит като клюн и издадена челюст.

Изпихме по две питиета, след което минахме в ресторанта. Започнахме менюто си с ботарга 8 8 Хайвер от кефал (ит.). — Б.пр. , последвано от поло ин падела, което представлява пилешко, нарязано и сготвено с шунка, чесън, майоран, домати и вино. Говорихме за най-различни неща и харесахме храната. Едва когато стигнахме до прочутото римско сирене „рикота“, поръсено с канела, преминах на деловата част.

— Искам от теб някои сведения, Джим — казах.

Той се ухили.

— Не съм чак такъв глупак, та да си мисля, че ме каниш на обяд само от обич към мен — отвърна. — Казвай, какво има?

— Говори ли ти нещо името Майра Сети?

Той незабавно реагира. Доволното, спокойно изражение на лицето му изчезна. Очите станаха напрегнати.

— Охо! — възкликна. — Виж ти интересна работа! Защо питаш?

— Извинявай, Джим, но не мога да ти кажа причината. Коя е тя?

— Дъщерята на Франк Сети, разбира се. Би трябвало да знаеш.

— На онзи гангстер?

— О, стига си се чудил, не си чак толкова зелен.

— Не ми продавай фасони. Зная нещо за Сети, но не много. Къде е той сега?

— Самият аз бих искал да зная. Трябва да е някъде тук, в Италия, но нямам представа къде се е сврял, а и полицията не знае. Напусна преди около три месеца Ню Йорк. Пристигнал е с кораб в Неапол и се е регистрирал в полицията, давайки за свой адрес хотел „Везувий“. А после изчезнал и полицията до днес не е успяла да го открие. Единствено с положителност се знае, че не е напускал Италия, но къде е отишъл, не е известно никому.

— Дори и дъщеря му ли не знае?

— Тя навярно знае, но не говори за това. Имах разговор с нея. Живее в Рим от пет години и твърди, че баща й не поддържа контакти с нея. Дори не й бил писал.

— Кажи ми нещо за Сети, Джим.