Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Я млъкни! — извиках аз. — Стига си се самонавивал. Това не е наша вина. Като иска следствие, голяма работа.

Джак направи усилие да се стегне.

— Лесно ти е на теб да приказваш. Ти си му любимецът. Но от мен той няма особена полза…

В този миг вратата се отвори и влезе лейтенант Итола Карлоти от Криминалния отдел на римската полиция.

Карлоти беше нисък, чернокос мъж, със загоряло от слънцето сбръчкано лице и бледосини, проницателни очи. Беше към четирийсет и пет годишен, но изглеждаше на трийсет. Познавах го от две-три години и добре се разбирахме. Беше енергичен и добросъвестен полицай, но не и гений в професията си. Получаваше резултати след грижливо и мъчително упорство в работата.

— Мислех, че сте в отпуск — каза той, като се ръкувахме.

— Тъкмо се готвех да излизам, когато се чу това — отвърнах аз. — Познавате ли синьорина Балети? А това е синьор Максуел. Той ще ме замества, докато отсъствам.

Карлоти се ръкува с Максуел и кимна на Джина.

— Да пристъпим към работа — казах аз, като се настаних върху бюрото на Джина и му направих знак да седне. — Сигурен ли сте, че това е Хелън Чалмърс?

— Не мисля, че има основание за съмнение — отговори той, като се изправи срещу мен, а не седна в стола, който му бях предложил. — Преди три часа получих доклад от полицейското управление в Неапол, че е било намерено тялото на млада жена в подножието на една скала, на пет мили от Соренто. Предполагаше се, че е паднала, както е вървяла по една пътека, която минава по ръба на скалата. Преди половин час ми предадоха, че е била идентифицирана като синьорина Хелън Чалмърс. Оказва се, че е била наела вила близо до мястото, откъдето е паднала. Когато претърсили вилата, установили по съдържанието на багажа й коя е. Искам някой от вашата служба да дойде с мен до Соренто за идентифициране на тялото.

Не бях очаквал това. При мисълта да вляза в моргата да разпозная останките на прелестната Хелън ми се догади.

Максуел побърза да се обади:

— Ти си я посрещал, Ед. Ще трябва да отидеш там. Аз съм виждал само нейни снимки.

Карлоти каза, като ме погледна:

— Тръгвам за там веднага. Можете ли да дойдете с мен?

— Ще дойда — отвърнах аз и се изхлузих от бюрото. Обърнах се към Максуел и добавих: — Задръж нещата, докато ти се обадя. Може да не е тя. Ще ти се обадя веднага щом разбера. Бъди на разположение дотогава.

— Ами Чалмърс?

— Аз ще имам грижата — отвърнах, обърнах се към Карлоти и добавих: — Окей, да вървим.

Потупах Джина по рамото и последвах Карлоти към изхода. Не проговорихме нищо, докато не се понесохме с колата към римското летище. После казах:

— Имате ли идея как е станало?

Карлоти ме изгледа безстрастно.

— Нали ви казах: паднала е от една скала.

— Помня какво ми казахте. Има ли нещо друго?

Той повдигна рамене, както само един италианец може да го направи.

— Не зная. Наела е вилата под името мисис Дъглас Шерард. Не беше омъжена, нали?

— Доколкото ми е известно, не.

Карлоти запали една от онези ужасни италиански цигари и издуха дима от прозореца на колата.

— Има някои усложнения — каза след продължително мълчание. — Синьор Чалмърс е влиятелен човек. Не искам неприятности.

— Аз също. Той е не само влиятелен, а и мой шеф. — Отпуснах се на седалката. — Освен че се е представила за мисис Дъглас Шерард… какви други усложнения има?

— Знаете ли нещо за нея? — Студените му сини очи се спряха изпитателно върху лицето ми. — Засега никой, освен вас, мен и неаполитанската полиция не знае за случилото се, но няма да е възможно то да се запази дълго в тайна. Изглежда е имала любовник.

Смръщих лице.

— Хубава новина за Чалмърс, ако научи! Трябва да внимавате какво говорите за печата, лейтенанте.

Той кимна.

— Давам си сметка. Според това, което чух, тя е наела вилата на имената на мистър и мисис Дъглас Шерард. Мислите ли, че е била тайно омъжена?

— Би могла, но не ми изглежда вероятно.

— Аз също не допускам. Но може да е била на неофициален меден месец в Соренто. — Пак повдигна изразително рамене. — Случва се. Познавате ли човек на име Дъглас Шерард?

— Не.

Карлоти изтръска пепелта от цигарата си.

— Гранди, който се занимава със случая, е склонен да приеме, че това е неволно падане. Поиска от мен помощ, само защото синьор Чалмърс е доста влиятелен. Неблагоприятно обстоятелство е, че в случая е замесен любовник. Ако нямаше такъв, всичко щеше да е съвсем просто и обяснимо.

— Може би не е необходимо да споменаваме за него — казах аз, поглеждайки от прозореца на колата.