Джеймс Чейс - Чакам те в Соренто

— Довиждане.

Когато влезе във вътрешната стая и затвори вратата, ние с Джина си разменихме погледи и аз й смигнах.

— Е, аз тръгвам. Ще ти се обадя, като си намеря хотел.

— Добре, Ед.

— До един-два дни няма да замина. Ще си бъда в квартирата до четвъртък сутрин. Ако възникне пожарна ситуация, знаеш къде да ме намериш.

Тя ме измери с очи.

— Но нали сте в отпуск? Не би могло нищо да възникне — мистър Максуел ще се справи с всичко.

Усмихнах се пресилено.

— Зная, но въпреки всичко, ако имаш нужда от мен, ще си бъда у дома. Довиждане засега.

Оставих я загледана недоумяващо след мен и слязох до колата си.

Не бях убеден, че съм постъпил умно, когато направих този намек, но знаех, че рано или късно новината за смъртта на Хелън ще се разчуе. Щом установи коя е тя, полицията ще се свърже с моята служба, а аз държах да присъствам на разследването от самото му начало.

Прибрах се в квартирата.

Нямах настроение да работя над романа. Смъртта на Хелън забулваше ума ми като с покривало. Колкото повече мислех за нея, толкова по-ясно съзнавах колко глупаво съм постъпил. Физическата й привлекателност ме беше преизпълнила с възторг. Сега разбирах, че изобщо не съм я обичал. Смъртта й, като изключим тревогите, които ми създаде с отражението си върху живота ми, не бе особено съществена за мен. Разбрах и друго: че не е трябвало да бягам. Трябваше да имам смелостта да се обадя в полицията и да кажа истината. Докато не приключи следствието и не бъде издадено заключение за смърт, настъпила при нещастен случай, знаех, че няма да имам нито един спокоен миг.

Положително ще бъде възбудено следствие относно загадъчния Дъглас Шерард. Хелън бе казала, че е наела вилата на това име. Агентът за недвижими имоти непременно ще даде на полицията това сведение. Ще бъдат задавани въпроси: кой е Дъглас Шерард? Къде е той? Полицията навярно няма особено да се озадачи. Тя ще научи, че Хелън не е мисис Дъглас Шерард. Ще се досети, че се е уговорила с някой мъж, а мъжът не се е появил. Ще се задоволи ли полицията да пренебрегне този аспект на следствието? Бях ли прикрил достатъчно добре следите си, за да остана неразкрит, ако полицията започне да издирва Шерард?

Седях в просторната си всекидневна с изглед към римския Форум и се обливах в пот. Когато към четири часа телефонът иззвъня, с голяма неохота се надигнах от стола да вдигна слушалката.

— Ало? — казах аз, убеден, че гласът ми звучи като крякане на жаба.

— Ти ли си, Ед?

Познах гласа на Максуел.

— Да, аз съм. Кой друг може да бъде?

— Можеш ли да дойдеш тук веднага? — Стори ми се развълнуван и смутен. — Господи! Току-що научих нещо ужасно. Позвъниха от полицията. Твърдят, че са открили Хелън Чалмърс… мъртва!

— Мъртва! Какво се е случило?

— Ела тук, чуваш ли? Полицията ще пристигне всеки миг и искам да си тук.

— Идвам веднага — казах аз и затворих телефона.

Така значи. Започваше малко по-рано, отколкото бях очаквал. Прекосих стаята, налях си два пръста шотландско уиски и го изпих. Забелязах, че ръцете ми треперят, а като се погледнах в огледалото над барчето за спиртните напитки, видях, че лицето ми е бледо и подпухнало, а очите гледат уплашено.

Излязох от квартирата и слязох до подземния гараж. Когато се включих в тежкия трафик, уискито започна да оказва въздействието си. Вече не се чувствах толкова уплашен. Когато спрях пред сградата на „Уестърн Телеграм“, и ръцете ми бяха престанали да треперят.

Намерих Максуел и Джина във външното помещение. Максуел изглеждаше зле. Лицето му беше бяло като прясно навалял сняг. Джина също имаше угрижен вид. Тя ме изгледа смутено, когато влязох, а после отстъпи в дъното на стаята, но чувствах, че продължава да ме наблюдава.

— Много ми е драго да те видя! — възкликна Максуел. Враждебността и самонадеяността му се бяха изпарили. — Какво ще каже старият, като научи? Кой ще му съобщи новината?

— Успокой се — казах рязко. — Какво е станало? Казвай! Искам да го чуя!

— Не ми дадоха подробности. Казаха само, че са я намерили мъртва. Паднала от една скала в Соренто.

— Паднала от скала? — Започнах усърдно да играя ролята си. — Какво е правила в Соренто?

— Не зная. — Максуел запали нервно цигара. — Какъв късмет извадих: още в самото начало да ми се случи такова нещо! Виж какво, Ед, ти ще трябва да съобщиш на Чалмърс. Има да ругае!

— Не се безпокой. Аз ще му кажа. Не мога да разбера обаче какво е търсила в Соренто.

— Може би полицията знае. Господи! Точно на мен да ми се случи! — Удари юмрук с дланта си. — Ти трябва да се заемеш с тази работа, Ед. Знаеш какъв е Чалмърс. Ще иска следствие. Непременно ще поиска следствие. Защото ще очаква…