Нийл Олсън - Иконата

— Завещал е всичко на внучката си. — Драгумис извади дълга кафява цигара от кутията и я запали. — Тя търси експерт да оцени колекцията му.

— Предложи ли й услугите си?

Фотис се забави с отговора, изпускайки спирали дим.

— Аз съм дребен колекционер. Предположих, че ще се обърне към някоя от аукционните къщи, които организират търгове.

— Логично.

— Но тя явно се цели по-нависоко. Адвокатът й е говорил с някои от големите музеи. Представям си крилото на Кеслер в музея „Метрополитен“.

Радарът в ума на Андреас изпищя.

— Защо пък „Метрополитен“?

— Просто ти давам пример, но това е най-вероятният избор. Кеслер се беше ориентирал към Средновековието. В тази страна няма много музеи, които биха оценили колекцията му. Дори в Ню Йорк няма друг.

— Защо Ню Йорк, а не Европа?

— Може би ще опитат и в Европа, но Ню Йорк беше негов дом. Отвъд Атлантика той не се ползва с добро име. Швейцарците не биха искали да имат нищо общо с него. Вероятно и германците. Както и да е, никога няма да се сетиш кого изпращат от „Метрополитен“ да огледа колекцията.

Не беше нужно да гадае.

— Твоят внук — продължи Фотис. — Светът е малък, нали, приятелю?

Андреас успя да прикрие чувствата си, но беше разтревожен. Драгумис беше по-възрастен, по-болен, самозаблуждаваше се, но може би заради това винаги беше по-добрият от двама им в тези игри. Беше безмилостен и непрестанно откриваше нови начини, по които да те изкара от равновесие.

— Фотис — тихо каза той и в гласа му не прозвуча нито заплаха, нито молба, — не намесвай Матю в това.

— Скъпи Андреас, какво общо имам аз? Да не мислиш, че са се консултирали с мен?

— Откъде знаеш тогава?

— Матю ми каза. Виж, главният им медиевист е старец, не е млад и красив като нашето момче. Внукът ти е специалист по византийско изкуство и това е твое дело, не мое. Толкова години го води по църкви и музеи. Разбира се, че ще изпратят Матю. Момичето ще го хареса, музеят ще получи иконата, а нашето момче ще се радва на признание. Какво лошо?

— Нищо. Ако това е всичко.

— Честно казано, и аз започвам да се чудя — старецът небрежно махна с цигарата във въздуха — защо си тук.

— Синът ми е болен.

— Да, от месеци, а Кеслер умря преди десет дни.

Андреас се облегна, отчаяно желаейки да се махне оттук, да бъде където и да е, но не в бърлогата на този тъжен стар интригант.

— Живял си твърде дълго, Фотис, и виждаш заговори навсякъде. Дойдох само за да видя сина си. — Той се изправи. — Накарай твоя човек да ме закара до хотела. В този квартал никога няма да намеря такси.

Драгумис угаси цигарата си и го погледна с големите си влажни очи така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче. Сякаш той беше обиденият! Андреас едва не заръкопляска на представлението. Фотис Несправедливо обидения.

— Обидих те, съжалявам. Моля те, седни. Моля те, приятелю, нека не се разделяме с гняв.

Андреас седна, но беше решил да си тръгне.

— Оттеглям въпроса си — продължи Фотис. — Ако съм изразил съмнение, значи имам причини за това. Вярвам, че ти също имаш причини да не споделяш плановете си с мен. Но сега, когато знаеш, че Матю е замесен, може би ще промениш действията си така, че да не навредиш пряко на интересите му.

— Какво, по дяволите, смяташ, че съм намислил? Да не си решил, че гръцкото правителство иска тази икона? Че биха ме изпратили да я взема?

— Какво си чувал за Мюлер?

Сега пък Мюлер. Този човек нямаше срам.

— Само, че е мъртъв.

— Така ли? А аз чух, че е в Ню Йорк.

Андреас неспокойно се размърда. Искаше му се да не отговаря, но не се въздържа.

— От кого?

— Признавам, от ненадежден източник. Но все пак сметнах, че трябва да го знаеш. Би било логично да се появи. Ти никога не повярва, че е мъртъв.

— Не искам да говорим за Мюлер. Трябва да видя Алекос.

— Да. Бях два пъти в болницата. Първия път той отказа да ме види.

— Съжалявам да го чуя.

— Но не си изненадан. Може да откаже да види и теб. Готов ли си за това?

Готов? Как би могъл човек да се подготви да бъде отхвърлен от болния си, може би умиращ син? Андреас беше преживял достатъчно ужаси, но не би могъл да си представи нищо по-лошо от подобно отхвърляне и не искаше да мисли за тази възможност.

— С помощта на Матю се надявам да преодолея съпротивата му.

— Отлично. Слушай, нека забравим този тъжен разговор за час. Ела да пием по коняк.

— Трябва веднага да видя Алекос.

— Часовете за посещение са по-късно. След като хапнем, всички ще отидем.