Нийл Олсън - Иконата

— Защо?

Бяха спрели под една лампа на Парк авеню. Татуиран куриер с велосипед профуча по Петдесета улица, прекръсти се и бързо се включи в движението, точно пред един ревящ камион. Въпросите на Морисън уморяваха Андреас.

— Племенникът бил застрелян с куршум 45-ти калибър, имало е и мотоциклет, което подхожда на „17 ноември“. Но Драгумис е твърде стар, за да им бъде мишена, а и всичко е станало твърде далеч от Атина.

— Кого подозираш?

— Всички. Фотис имаше много врагове. Но ти сигурно знаеш повече от мен, така че защо не го споделиш?

— Не е чак толкова много — заяви Морисън, докато пресичаха булеварда. — Идентифицирали са втория човек. Лежал е дълго в затвора за разни престъпления — от изнудване до продажба на оръжие. Бил е толкова обгорял, че отначало са го взели за приятеля ти. Но сега смятат, че шапката и цигарите са по-скоро нещо като съобщение от Драгумис, с което казва на онзи, който е поръчал убийството, че ги е изиграл.

— Как е избягал Фотис?

— Не е съвсем ясно. Откриха една изоставена кола край малко летище в Козани.

— Върнал се е тук — каза уверено Андреас.

— Възможно е. Аз реших, че се е скрил.

— Ще го направи, но първо ще дойде тук. Казвам ти, Робърт, изобщо не вярвам, че Иконата е напускала Ню Йорк.

— За това си прав.

— А сега стигаме до твоята информация.

— Нюйоркската полиция разследва служителите на Драгумис, особено изчезналия след кражбата Антон Маркус или Марчевски. Хванали са го на „Кенеди“ онази вечер. С фалшив паспорт и десет хиляди долара в брой. Костелив орех е и не иска да каже нищо. Но е работил за един тип, Василий Каров, търговец на алкохол на едро, от руската мафия. Очевидно Драгумис е наемал доста хора от Каров, но съществува въпросът дали те всъщност са напускали руснака. Разбираш ли ме?

— Още не съм сенилен.

— Както и да е, смятат, че Каров може би е замесен. Веднъж са го арестували, но нищо не са научили. Този път са му казали, че Антон е проговорил, което не е вярно, но явно са познали някои неща. С помощта на двама адвокати осем часа по-късно той се съгласил на сделка и им казал всичко. Повечето е точно така, както ти го мислеше. Драгумис и Каров са измислили заедно целия план. Другият руснак не би трябвало да пострада, но никой не му казал за плана и той се съпротивлявал с всички сили. Иконата била открадната за Драгумис. Руснакът получил други картини, които откраднали по същото време. Само че Каров твърди, че Драгумис го измамил и му оставил друга икона. Той сметнал, че това е достатъчно извинение, за да не удържи на думата си, и я продал на някакъв купувач.

— Но ти не му вярваш.

— Защо Драгумис ще си дава труд да инсценира всичко, а накрая ще му остави друга икона? И какво му пука на Каров, след като тази икона не влиза в сделката? Търси си извинение, че е измамил приятелчето ти.

— Как се казва другият купувач?

— Дел Риос или нещо подобно. Вероятно е фалшиво име. Полицията го издирва.

— Каза ли ти Каров колко му е платил?

— Сто и петдесет хиляди.

Недостатъчно. Руснакът може би изопачаваше истината, но в разказа му определено имаше истина. Дел Карос — името, което Морисън не помнеше — беше готов да плати на Ана Кеслер пет милиона. Едва ли Каров би се задоволил само със сто и петдесет хиляди, освен ако не беше пълен глупак.

— И кога е станала тази размяна?

— Преди четири дни.

Преди Дел Карос да притисне Ана. Да, от тази среща ставаше ясно, че той все още търси иконата. Беше купил другата, знаейки, че не е същата. Защо? За да разсее подозренията на Фотис? Значи иконата още беше у Драгумис и той не се беше разделял с нея. Андреас беше сигурен в това.

Пресякоха Второ авеню и повървяха известно време, без да говорят. Старецът разбираше, че сега е моментът да разкаже каквото знае за Дел Карос и какво предполагаше, че е направил Драгумис. Да сподели последните късчета секретна информация и да приключи с това завинаги. Но все още се колебаеше.

Морисън го докосна по рамото.

— И още нещо. Някой си Феликс Мартин е отлетял за Нюарк от Мексико Сити преди пет дни. Аржентински гражданин. Може би това нищо не означава. Само в Буенос Айрес може би има стотици мъже с такова име, но това е един от псевдонимите на твоя германец. Просто реших да ти го кажа.

Андреас мълчеше. Беше се противопоставил на думите на Бени предишния ден и дори сега му се искаше да вярва, че това е съвпадение. Морисън отново тръгна и Андреас го последва. Излязоха на Първо авеню, където слънце обливаше черния небостъргач на ООН и огромен товарен кораб плаваше по Ийст Ривър.