Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Кътър видя няколко глави да се обръщат в посока към шерифа. Точно такова отвличане на вниманието се бе надявал да избегне — на Дик О’Брайън нямаше да му се размине! Елизабет също го забеляза и се загледа в Уолт, очаквайки да й даде някакъв знак. Видяха го и двамата агенти на Драйър, застанали от двете страни на сцената.

Лиз Шейлър продължаваше да говори:

— Ще намерим решенията с помощта на приятели от всички прослойки на обществото. Ще се справим, нямам съмнение в това! Най-хубавото тепърва предстои.

Сред публиката се разнесоха откъслечни ръкопляскания.

— Задачата, която си поставям, няма да е лесна. Но вярвам, че имам сили да поема това предизвикателство. Дами и господа, граждани на Америка, смирено се изправям днес пред вас като приятел, загрижен поданик, бивш учител, юрист и най-вече — като жена. — Тя замълча и огледа притихналата публика. — Обявявам кандидатурата си за президент на Съединените американски щати.

Уолт продължаваше да се оглежда за Наглър. Публиката скочи на крака. Насреща си виждаше само развълнуваните лица на присъстващите и гора от вдигнати във въздуха ръце.

Осмели се да погледне зад себе си — двама от хората на О’Брайън си проправяха път към него.

Уолт стигна до Джери и извиси глас над гръмките викове наоколо:

— Слепецът е… вероятно е скрил оръжие в кучето. Не се шегувам, татко. Просто трябва да ми повярваш.

Посрещна въпросителния поглед на баща си напълно сериозно.

— Ти беше прав — допълни. — По петите ми са и всеки момент ще ме изхвърлят оттук. Взеха пистолета ми.

— Вярвам ти — отвърна Джери.

— Добре. Съжалявам, но се налага. — Уолт се протегна и измъкна пистолета на баща си от вътрешния джоб на спортното му сако.

Обърна се и видя Наглър и кучето в другия край на банкетната зала.

Когато публиката се изправи на крака, Тревалян коленичи и отново притисна спортното горнище към муцуната на Кали. Вдигна поглед и видя шерифа. И двамата знаеха какво предстоеше да се случи.

Тревалян откачи ремъците от гърба на кучето.

— Търси! — даде команда той.

Кучето се втурна през екзалтираното множество. Шейлър отстъпи встрани от катедрата и започна да се покланя на публиката. За нея този момент бе много специален.

Тревалян погледна зад себе си — всички камери работеха. Пъхна ръка в джоба на сакото си и постави палеца си върху копчето на дистанционното.

Лиз Шейлър махаше и се покланяше срещу светкавиците на фотоапаратите, наслаждавайки се на звездния си миг. Един телевизионен оператор се опита да разбута правостоящите, за да снима по-отблизо. Няколко души от екипа на О’Брайън незабавно се втурнаха към него.

— Той има оръжие! — изкрещя един от агентите и посочи към Флеминг.

Друг агент от охраната се хвърли към Елизабет, за да я повали на земята. Но тя вече бе видяла Уолт с пистолет в ръка и проумя, че той е бил прав през цялото време.

— Уолт! — изкрещя тя.

Шерифът тръгна към Наглър и в този момент чу някой да крещи: Той има оръжие!

Дори не му хрумна, че става въпрос за неговото оръжие. Предполагаше, че Наглър някак си бе скрил пистолет вътре в кучето, за да успее да го вкара в залата незабелязано от охраната. Сигурно вече бе успял да го извади и смяташе да го използва, а някой от хората на О’Брайън го бе видял да посяга към джоба на сакото си.

Ала нещо в картината, която рисуваше въображението му, не бе наред. Наглър стоеше напълно спокоен, с ръка в джоба на сакото, вперил поглед пред себе си — но не към Шейлър, а към нещо доста по-близо до пода.

Кучето…

Точно тогава в периферното му зрение попадна профилът на баща му. Той тичаше — а това не се случваше често.

— Неее! — изрева той и се хвърли към сина си, който отстъпи, за да избегне сблъсъка.

Отекна изстрел.

Кръв опръска лицето на Уолт. Баща му се завъртя и залитна. Пое куршума, за да предпази него. Очите им се срещнаха за кратко, преди Джери да се строполи на земята.

— Тръгвай! — изпъшка баща му.

Наоколо се носеха писъците на паникьосаната тълпа. Уолт погледна към подиума. Двама агенти притискаха Елизабет Шейлър към пода.

Докато навалицата се блъскаше към изходите, той потърси с очи Наглър. Мъжът продължаваше да стои неподвижен като статуя, приковал поглед в кучето.

Забило муцуна в пода, животното настървено обикаляше и… душеше !

Уолт отново погледна към Наглър, но тълпата го скриваше. Баща му кървеше в краката му. Кучето душеше по следа!