Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

— Сядай… веднага!

Уолт седна обратно на дивана, ядосан, че му се връзва.

— Това й е лошото на истината — някои хора просто не желаят да я чуят.

— Ти си пиян, а аз съм изморен. Да го отложим за друг път, а?

— Твоята глезла е занесла снимките от Солт Лейк на Шейлър.

Уолт сухо преглътна.

— Кой? Фиона?

— Драйър я е хванал и — разбира се — е убеден, че ти стоиш зад цялата работа.

— О, боже!

— Кътър е наредил на Драйър да не те допуска да припариш до нея преди речта й.

— Сигурно си на седмото небе — каза Уолт. Джери го изгледа ядосано. — Нямай грижа. Не може да ме спре.

— Недей да бъдеш толкова сигурен. Драйър е от федералните. Два-три телефонни разговора и местното момче е вън от играта. Имам предвид теб.

Шерифът се замисли.

— Аз нямам голяма роля така или иначе. Задачата ни е да осигуряваме безопасно придвижване. Толкова. От там нататък поемат Драйър и Дик О’Брайън. Тяхна е отговорността да я пазят вътре.

— Но ако си прав за онзи наемен убиец…

— Прав съм — прекъсна го Уолт. — Човекът е тук, татко. В това няма съмнение. Тук е и смята да изпълни договора си.

— Как мога да помогна?

— Какво? — Дори не направи опит да прикрие учудването си.

— Да кажем, чисто хипотетично, че искам да ти помогна… Имам шест души на разположение. Не е малко. Хората ми ще бъдат вътре. За теб не е много сигурно.

— Искаш да ми съдействаш? — смутено попита Уолт. Огледа се наоколо и вдигна поглед към ресторанта. — Ще ми кажеш ли какво става?

— Концентрирай се, синко. — Баща му впери в него кървясалия си поглед. — Как могат да помогнат моите момчета отвътре утре? Какво търсим?

„Ти наистина ми вярваш“, помисли си Уолт и едва не го изрече на глас. Пресегна се и отпи от чашата на баща си. Джери махна на сервитьорката и поръча и за двамата.

— Ако нещо се случи с нея под твое наблюдение, синко, не само че няма да те преизберат, ами никога няма да видиш нито държавна служба, нито частна работа. Нито каквато и да било работа. Ще бъдеш отстранен за цял живот.

— И ще опетня семейното име — горчиво изрече Уолт. — Също като Боби.

Джери се наежи.

— Не става въпрос за това.

— Ти и самият се справяш чудесно — каза Уолт.

— Да ти го начукам! Исках просто да ти помогна — отвърна баща му.

Сервитьорката вървеше към тях с двете уискита в ръка. Всичко изглеждаше някак прекалено розово. Още преди да сервира питиетата им, шерифът се изправи и хвърли на масата петдоларова банкнота, която залепна върху мокрото петно от чашата. Джери вторачи поглед в купата с леда.

Уолт тръгна неохотно към изхода, чудейки се дали не допуска огромна грешка.

Тревалян постла на пода три от хотелските хавлии. На едната сложи чифт свои чорапи. На втората — спортното горнище на Елизабет Шейлър, а на третата — чифт от обувките на Наглър.

— Търси! — даде команда той и разкопча нашийника на Кали.

Кучето се отскубна енергично и се впусна в действие. Обиколи възбудено стаята два пъти и намери хавлиите. Навираше нос във всяка поотделно и минаваше към следващата. Когато стигна до спортното горнище, закова се на място и седна.

Тревалян пристъпи към нея, потупа я доволно по гърба и я възнагради с парченце говежда пастърма. Размести хавлиите, отдалечи ги една от друга и започна отначало. Кали отново намери горнището и пак получи от същата награда.

— Четири от четири — похвали я той. — Добро куче!

Уолт се събуди в шест и половина от звъна на будилника. В неделя сутрин, след четири часа сън. Направи обичайния си трикилометров крос за разсънване, взе душ и облече чиста униформа. В осем вече наблюдаваше организираното от Брандън обезопасяване на отсечката по Сън Вали Роуд — от Кечъм до курортния район, като в същото време следеше усилията на полицията да въдвори ред сред разрастващата се тълпа демонстранти от „Право на глас“. Те на два пъти успяха да пробият барикадата в опит да се доберат по-близо до хотела, но и двата пъти бяха избутани зад загражденията.

В девет часа всичко изглеждаше под контрол. Възнамеряваха за кратко да спрат движението по Сън Вали Роуд, докато премине ескортът на Шейлър. Полицай Тили — един от двамата най-добри стрелци в екипа му — дебнеше заедно с двама наблюдатели от съседния хълм. И най-хубавото от всичко бе, че и двата му разговора с Драйър, който заедно с агентите си се намираше в Мобилния команден център, протекоха гладко и професионално.