Том Мартин - Царството

Натискът беше станал непоносим, но инстинктите на Нанси продължаваха да й нашепват, че въпреки своите страхове и опасното си положение, тя трябва на всяка цена да запази чувството си за несправедливост и грубо нарушение на закона.

Това беше нейната единствена защита. Много бавно, сякаш показваше на дете правилното произношение, тя каза:

— Вижте, инспектор Лал, ще ви улесня изцяло. Не зная какво означава, което и да е от тези неща. Буквално нямам никаква представа. Не сте хванали, когото трябва, и дори цял ден да ме държите тук, това нищо няма да промени. Затова ви предлагам да ме обвините още сега, в каквото си искате скалъпено деяние или да ме освободите незабавно. Ако не го направите, когато изляза, а аз съм сигурна, че ще бъда освободена, ще се погрижа вие и заплахите ви, които представяте за полицейска работа, да попаднат във всички големи световни вестници и повярвайте ми, ще се погрижа да останете дълго по страниците им.

Изглежда този път заплахата подейства. Инспектор Лал спря да се разхожда, пое си дълбоко въздух и с отвратено изражение на лицето каза:

— Много добре. Свободна сте да си вървите. Засега. Обаче запомнете, правя ви услуга. Бих могъл да ви задържа за сто и тридесет дни по силата на Закона срещу тероризма. Вие сте пусната под безсрочна гаранция, но сте задължена да останете в Делхи. Разбрахте ли?

Тя кимна, без да срещне погледа му, но отвътре крещеше от радост. Погледна към адвоката. Съдейки по лицето му, той беше дори по-изненадан от нея от тази промяна в хода на събитията.

Господин Лал се обърна към полицая сикх.

— Качи я горе в приемната. Върнете й телефона и портфейла и попълнете документите за освобождаването под гаранция. И й дайте костта. Тя принадлежи на кореспондентското бюро.

Без да посмее да проговори, защото се страхуваше, че Лал може да промени решението си, тя взе платнения вързоп с костта и тръгна след полицая.

Капитан Хундалани влезе в стаята за разпити, като тихо затвори вратата след себе си. Преди да успее да каже нещо, Лал му нареди:

— Хундалани, погрижи се да не я изпуснем от очи — раздразнено разтърка очи. — Това е рискована стратегия. Сега единственото ни доказателство е у нея.

— Да, инспекторе.

— Тази кост трябва да е важна. Сигурен съм, че накрая тя ще ни отведе при него.

Лал изведнъж скочи на крака. Беше уморен и искаше да излезе от задушната стая за разпити.

— Инспекторе, наистина ли смяташ, че тя е съучастник? — попита нервно капитан Хундалани.

— Може би да, може би не. Обаче костта значи нещо за някого. В това съм напълно сигурен.

Внезапно за пръв път, откакто се помнеше капитан Хундалани, инспектор Лал го погледна право в очите и се усмихна. Усмивката беше толкова неочаквана и не на място, че младия капитан го побиха тръпки.

— Сега, капитане, нашите следи пресъхнаха. Да видим каква ще бъде следващата стъпка на нашата журналистическа звезда. Може би тя ще успее да ни помогне в детективската ни работа.

— Как смееш да ме изпращаш тук?

Нанси почти крещеше в слушалката.

Пазачите на стъпалата пред полицейското управление загледаха унесено след нея, когато тя започна да се отдалечава по тротоара. Делхийската тълпа се разделяше пред нея; клиентите и търговците я съпровождаха с поглед, докато крачеше надолу по улицата. От другата страна на линията в Ню Йорк Дан Фишър, главният редактор на „Трибюн“, се опитваше да я успокои.

— Нанси, нямах представа. Слушай, тази сутрин имах посещение от ЦРУ. Нека ти обясня…

— Прекрасно, обаче се обзалагам, че не са те арестували, отвели в най-близкия участък и не са те заплашвали, че ще те напъхат за двадесет и пет години в някоя черна дупка в Калкута. Проказа? Да са те заплашвали, че можеш да се заразиш?

— Не, но, Нанси, изслушай ме…

— Как можа да ме изпратиш тук? Може би другия път ще ме пратиш в Северна Корея? Сигурно ще решиш, че за мен това не е било достатъчно голямо предизвикателство?

— Нанси, моля те. Позволи ми да обясня.

Тя се насили да млъкне и да го остави да поднесе извиненията си.

— До тази сутрин нямах представа, че нещата са се сговнили. Колкото ти си знаела, толкова и аз. Никога нямаше да те изпратя, ако знаех, че вестникът ще бъде забъркан в шпионски скандал между Китай и Индия. А що се отнася до Антон, това са пълни глупости.

— Ела да обясниш това на местното Гестапо.

— Трябва да знаеш, че индийците и китайците са пълни параноици. Непрекъснато се плашат едни други и търсят извинения да се хванат за гушите.