Том Мартин - Царството

Под глифа имаше шест странни символа, очевидно букви от отдавна мъртва азбука. Твърде са примитивни за тибетски букви, помисли си Нанси. Може би са клинообразно писмо или шумерски? Не, в това нямаше смисъл. Трябваше да бъдат от някой азиатски език, в края на краищата костта беше от Тибет.

Мундщукът напомняше на Нанси за лулите, които възрастните мъже пушеха, когато тя беше дете. Поклати глава в объркване, като нито за секунда не забравяше за силата на неприязнените очи на тъмничарите, вторачени в нея. Не знаейки какво да прави, тя взе костта в ръце и започна да я оглежда отблизо. Това беше отвратителен предмет, но излъчваше странна енергия. Образи се замяркаха в съзнанието й. Видя как се лее разтопено злато в пещера кой знае къде, как изригва вулкан, една безлюдна равнина, гладуващо дете, което тича по пуст път. Яснотата и непосредствеността на образите я шокираха. Тя започна да премигва, за да ги разпръсне, след това предпазливо сложи костта на масата и насочи вниманието си към плата. След като внимателно изглади последните гънки, погледът й попадна върху портрет на Далай Лама с големината на карта за игра. На гърба беше написано с разкривен почерк на английски: „За Нанси Кели. Тръба от кост. Намерена от Антон Херцог в Пемако, Тибет, 17 юни“.

Нанси престана да диша. Кожата й настръхна от страх. Само с усилие на волята успя да вдиша отново. Зяпна, за да си поеме дъх. Трябваше да се махне от полицейското управление, да си замине от Делхи. Да се отдалечи от нарастващата клаустрофобия на аферата „Херцог“. Не го ли направеше, никога повече нямаше да види дневна светлина. Това беше някакво зло, зло, надхвърлящо всичко, което беше преживявала, но сега го почувства близо до себе си и че идва за нея.

Заключението беше неизбежно. Костта и платненият вързоп бяха адресирани до нея още преди мястото да й бъде предложено. Но това беше смешно, просто не можеше да бъде истина. Чувстваше как Лал я наблюдава, все още търсейки някакъв признак за нейната вина. Обаче Нанси просто поклати объркано глава. Преди двадесет и четири часа махаше за довиждане на своите приятели в Ню Йорк, а сега беше задържана в някакъв полицейски участък в Делхи, заплашена със затвор, и искаха от нея да обясни някаква си древна кост.

— Госпожице Кели — Лал продължаваше да рови, — защо господин Херцог е изпратил това на вас? Почеркът е негов. Проверихме го. И защо бихте проявили интерес към една стара кост? Вие не сте колекционер на антики. В това съм напълно сигурен. Затова, госпожице Кели, ще ме извините, ако си мисля, че тя има някаква друга стойност за вас, някакво друго значение?

Нанси само поклати отчаяно глава. Просто не знаеше какво да каже. Сигурно така разпитващите изтощават хората, помисли си тя. Затова разпитваните рухват и признават престъпления, които не са извършили. Чувстваше се изтощена и безсилна. И преди беше участвала в неприятни сблъсъци с полицията, но това беше у дома в Америка. Там тя знаеше своите права и че като журналистка във влиятелен вестник ще й бъде осигурена най-добрата правна защита. Но тук в Индия, замесена в разследване на обвинение в шпионаж, тя беше почти сигурна, че няма никакви права и че ако нещата се развият зле за нея или ако инспектор Лал сметне за нужно, нямаше да види божия свят много дълго време.

Господин Лал бутна стола си назад, стана и започна бавно да крачи из стаята. Вторият полицай я наблюдаваше изпод тежки клепачи. Настъпи дълга, ужасяваща пауза, през която Нанси се въртеше на стола и не знаеше какво да прави.

— Госпожице Кели, това някакъв вид съобщение ли е? Някакъв сигнал? Животът на всички ни ще бъде много по-лесен, ако просто ни сътрудничите. Може би дори ще успеем да помогнем на вашия приятел господин Херцог. Това ще ви хареса, нали? Ако ни кажете как да се свържем с него или къде се намира, ние не само ще го спасим, но ще ви освободим от по-нататъшно криминално разследване. Как ви се струва това?

Той отново я проучваше с поглед. Всичко, което можа да направи, беше да наведе глава.

— Госпожице Кели, ще бъда откровен с вас. Ние смятаме, че вашият колега е в Тибет и все още е жив. Разполагаме с добра разузнавателна организация, според която господин Херцог е влязъл в района на долината Пемако преди повече от два месеца и все още не е излязъл и докато ние седим тук и пилеем време, китайците го преследват. Мога само да се надявам, за негово добро, да не го хванат жив. Женевската конвенция не важи от другата страна на Хималаите. Сигурен съм, че господин Херцог ще ви благодари от все сърце, ако му бъде позволено да се изправи пред съда в Индия, а не в Китай. Ако вие не ни помогнете, ние също няма да можем да му помогнем. Ще ви попитам за последен път: какво означава тази костена тръба и как да се свържем с Антон Херцог?