Том Мартин - Царството

Полковникът вдигна очи към капитана и завърши с делови тон:

— Това е всичко. Оракулът ще ни даде съвет.

Капитанът тракна с токове, козирува, излезе и затвори вратата зад гърба си.

Останал сам, полковник Дзиен огледа лавиците с книги, издигащи се до тавана, и позволи на една бръчка да загрози за малко лицето му. След това бръкна в раницата и извади малка, подвързана с кожа тръба и много овехтяла книга. След като се настани на писалището, отвори тръбата и изсипа от нея четиридесет и девет тънки дървени пръчици в дланта на дясната си ръка. Затвори очи и устните му беззвучно се раздвижиха, сякаш казваше молитва.

След това стисна пръчиците в сноп, изправи ги в края на писалището и отваряйки ръка, ги остави да паднат свободно на плота.

После въздъхна дълбоко и започна процеса на щателно сортиране и разгадаване на смисъла на уникалното им разположение. Докато вдигаше пръчиците една по една, той започна да нанася малки точки и чертички на лист хартия. Същността на мига беше уловена и сега Оракулът щеше да проговори.

Инспектор Лал гледаше настойчиво Нанси, докато говореше. Между тях на писалището лежеше навит платнен вързоп. Той беше завързан с мръсна връв.

— Това — казваше Лал — беше открито преди седмица върху тялото на тибетски монах от сектата на жълтите шапки 4 4 Сектата на жълтите шапки, или Гелуг, е школа в будизма, основана от Цонгхапа, философ и религиозен водач. — Б.пр. . Монахът беше умрял от замръзване в снежна буря на север от Маклеод Гандж 5 5 Предградие на Дарамсала, където се намира резиденцията на Далай Лама и живеят много тибетци. — Б.пр. в Дарамсала, на границата с Непал. Аутопсията установи, че е умрял преди осем или девет дни. Както може би знаете, Маклеод Гандж е родното място на главата на тибетското правителство в изгнание, Далай Лама.

Нанси протегна ръце и прие вързопа. Той не беше тежък. Определено очакваше да е по-тежък. Очевидно вътре имаше нещо завито.

Господин Лал продължи:

— Можем да предположим, че монахът се е опитвал да избяга в Индия през високопланинските проходи. Подобно на мнозина други, той е загинал при този опит. Ние сме почти сигурни кой е бил първият собственик. Вашият предшественик в „Трибюн“ Антон Херцог. — Той направи пауза и после добави злобно: — Адресиран е до вас. Защо не го отворите?

Нанси се беше вторачила в Лал. Съдейки по изражението му, не й оставаше друга възможност. Обаче какво искаше да каже с това, че е адресиран до нея? Нервно тя започна да се бори с краищата на връвта. Усещаше как пронизващият поглед на Лал следи всяко нейно движение. Той отново й се подигра:

— Вие вече знаете какво има вътре, нали, госпожице Кели?

Тя се бореше с краищата на връвта, без да обръща внимание на неговите обвинения. Може би просто се опитваха да й скалъпят лъжливо обвинение или да я очернят, за да могат после да я манипулират. Полицаят сикх пристъпи напред и извади ножче от джоба си. Той внимателно сряза връвта, оставяйки я да падне немощно на плота.

Нанси сложи платнения вързоп на бюрото и след това го разгърна. Първото нещо, което видя, беше тънка ивица пластмаса, малко по-голяма от кредитна карта. Нанси веднага я разпозна — това беше журналистическа карта от „Интернешънъл Хералд Трибюн“, и под зърнестата снимка беше изписано с черно мастило името Антон Херцог. Нанси вдигна очи. Лал и неговият колега се бяха вторачили в нея, без да отместват очи, сякаш очакваха да се издаде по някакъв начин. Тя продължи много внимателно да развива платнения вързоп. Докато го правеше, усети, че всички се наведоха, включително полицаят сикх, който все още стоеше зад нейния гръб. Платът се разви и пред очите й, за нейно най-голямо учудване, се показа животинска кост. Прецени, че е дълга около петдесет сантиметра. Вероятно е била бедрена кост. Изглеждаше много стара. Беше избеляла, осеяна с дупчици и кафеникава на цвят. В единия край, където се разширяваше в топка, която би паснала в тазовата ямка или в коляно, тя имаше нещо, което можеше да се опише единствено като мундщук, направен от обезцветен метал. Мундщукът беше дълъг малко повече от два сантиметра и половина. Върху него беше гравирана съвършена релефна фигура: кама над свастика. Тя се замисли какво ли може да означава този глиф 6 6 Всяко конкретно изображение от дадена писмена система. — Б.пр. . Свастиката е символ, който се среща из цяла Азия, поне това знаеше. Обаче нямаше представа какво е значението на камата в съчетание със свастиката. Може би символът принадлежеше на древна тибетска будистка секта или на някоя индуска кралска фамилия.