Том Мартин - Царството

— Не и ако го носим. А ако го оставим… — не довърши той, оставяйки я да си направи изводите сама.

Сълзи напълниха очите на Нанси, но тя се опита да ги потисне. Джек сложи ръка на рамото й.

— Не изпитва болки. Опиумът се погрижи за това.

Дзиен ровеше в раницата си, приготвяйки се за път, но изведнъж се обърна към Нанси с въпрос.

— Имам една идея. Носиш ли Оракула?

— Да.

Нанси свали раницата си, извади книгата и я сложи на прашната земя. Тя излъчваше жива енергия — черна енергия. Усети Джек зад гърба си напрегнат от възмущение. Но въпреки това продължи.

— Имаш ли монета? — попита.

— Да.

Дзиен застана на едно коляно и извади монетата от джоба си. Нанси го погледна с очакване.

— А въпросът?

Дзиен издържа въпросителния й поглед, сведе очи и след като сложи ръката си върху книгата, каза първо на китайски, а после повтори на английски:

— Оракуле, има ли нещо вярно в историята на Антон Херцог? Вярно ли е, че ти си Книгата Дзян?

Нанси си пое дълбоко дъх и започна да подхвърля монетата. Докато го правеше, Дзиен записваше с върха на пръста си резултатите в прахта. След като тя подхвърли монетата шест пъти, хексаграмата беше сглобена. Лицето на Дзиен пребледня. С равен, лишен от сила глас той каза:

— Слънце отгоре. Туй отдолу. Центърът е празен. Със страх в очите Нанси попита:

— Нима знаеш коя е хексаграмата дори без да поглеждаш в книгата?

— Да — кимна той и я изгледа с почти гневно изражение.

С развълнуван глас тя настоя:

— Моля те, кажи ми, коя е.

— Чунг Фу. Вътрешна истина.

По лицето на Дзиен се изписа страх. Преди Нанси да успее да каже нещо, той заговори с тревожен глас:

— Това означава, че Антон Херцог казва истината. Означава, че Шангри Ла съществува и че Оракулът е Книгата Дзян.

Той извърна глава, потънал в мисли. За около минута се възцари пълна тишина, след това най-накрая, сякаш разрушава магия, Джек протегна крак и заличи хексаграмата. После сложи ръце на раменете им и прошепна тихо:

— Хайде, време е да тръгваме.

Светлините от фенерчетата и факлите на китайските войници просветваха в далечината на тъмната долина. Нанси виждаше оранжевото сияние на Меток, последния китайски гарнизон преди индийската граница.

— Трябва да продължите по тази пътека — каза Дзиен в мрака. — Аз ще поема в противоположната посока към Гоби, за да се посъветвам с моето Братство и да съобщя ужасната вест. Когато минете прохода, поспете. След това продължете по платото и ще попаднете на племе, търгуващо със сол. То ще ви отведе до индийската граница, където е водопадът на Ярланг Цангпо. Там има пътека, стръмна, трудна пътека, но вие ще се справите. Тя ще ви отведе през планините до бреговете на Брахмапутра. Следвайте течението на свещената река и скоро ще откриете населено място. Имате ли злато?

— Аз нося малко юани — каза Джек.

— Тук горе не вършат работа — Дзиен бързо разкопча униформената си куртка. Разкъса един вътрешен шев и извади парченце злато. — Ето, вземи. Тежи три унции. Дай го на старейшината на търговците на сол. Дай му и това.

Той извади някакви малки късчета хартия.

— Това са снимки на негово светейшество Далай Лама. В Тибет са незаконни, но както Херцог каза, затова ги ценят още повече. Те ще попречат на хората от племето да ви ограбят. Сега, ако ми дадете малко от вашето брашно и вода, мисля, че сме готови да се разделим.

Джек кимна с благодарност.

— Ще ти върна парите за златото, ако мога да те намеря — каза той.

— Не се тревожи за това. Вие ми спасихте живота. Просто вървете и не се обръщайте назад.

Нанси беше все още в шок и слушаше само с половин ухо този разговор.

— А Херцог?

Дзиен замълча, но това беше мълчание, което говореше повече от думите. След това много бавно каза:

— Ще му дам още една лула. Като тръгнем, ще му оставим пълна лула. Друго не можем да направим. Не можем да го носим, а ако останем още, ще ни пленят и убият.

И тримата изпитваха облекчение, което обаче никой не обяви гласно, че нямат друг избор, освен да изоставят умиращия Антон Херцог. Той нямаше никога да се върне в Делхи, за да се възстанови, нямаше да може да потегли на втора експедиция за Шангри Ла, ако царството наистина съществува. Щеше да умре сам и така магията му да бъде веднъж завинаги разрушена. Обърнеха ли му гръб, щяха да пропъдят ужасната му истина и да осигурят победа на свободната воля. Неговата ужасна и призрачна конспирация не беше нищо повече от кошмар. Въпреки това беше страшно, че го оставят сам, и Нанси за миг постоя загледана надолу в обвивката на Антон Херцог: легендарен журналист, блестящ учен, който щеше да умре сам и луд в тази коварна земя. Тя се обърна и с горчив плач потъна в дивата джунгла. Далеч над тях се чуваше ниското бръмчене на самолет. Време беше да вървят. След последно сбогом Дзиен тръгна по пътеката, а те се обърнаха и започнаха последното изкачване.