Том Мартин - Царството

Представи си го как лежи там, подобен на идол, а дъхът му хърка в гърлото. Сърцето му е студено, помисли си тя и тази мисъл я изпълни цялата. Събитията в неговия живот са го откъснали от човечеството и той е търсил смисъл в мечтата за убежище, място далеч отвъд разбирането на обикновените хора. Той също беше жертва на войната. Нямаше физически увреждания — неговите бяха психически. Тя се запита дали наистина е такъв: студен и увреден, и всичко, което каза, е просто израз на това и нищо повече. Но знаеше, че е повече от това.

Дзиен проговори пръв, а гласът му прозвуча напрегнат и изтощен:

— Значи всички сме имали достъп до Книгата Дзян, и то от години. Това е Оракулът. Вярвате ли, че ни контролира през цялото време? Всички нас…

Херцог се изкашля немощно.

— Да, напълно. Всеки, който отвори страниците му и зададе въпрос, веднага попада под неговата магия. Всички сме били подтиквани от Оракула, за да стигнем дотук. Той предизвиква войни и безредици, подтиква цели нации и отделни жени и мъже. Царят на Шангри Ла каза истината: Втората световна война, всички големи събития в историята на човечеството водят началото си от царство Шангри Ла, предизвикани от скритите Учители, които боравят с Оракула. Оракулът контролира всички, които надникнат в него.

— Твърдиш, че Оракулът ме е довел в Тибет, че не ти, а той ме е призовал? — попита Нанси.

— Знаеш отговора на този въпрос по-добре от мен, но мога да ти кажа, че Оракулът ме накара да ти изпратя костта и да те препоръчам на Дан Фишър като моя заместничка в случай на нещо непредвидено. Оракулът каза, че точно това трябва да направя. Той те повика, той те посъветва, знаеше, че ще вземеш участие — каза Херцог.

В този момент Джек с панически нотки в гласа се опита да отхвърли казаното от умиращия човек.

— Антон, това е лудост. Това, което казваш, не отговаря на истината. Светът не може да работи по този начин. Шангри Ла не съществува, няма тайнствено царство, което управлява света, и ти нямаш доказателства, че Книгата Дзян и Оракулът са едно и също. Не ти е останало време да я потърсиш, значи не си я видял. Освен това в историята ти няма смисъл. Дори да приемем, само за спора, че Шангри Ла съществува и че Книгата Дзян и Оракулът са едно и също и че той те е завел там, тогава защо ти е позволил да избягаш? Защо ти е позволил да откажеш съдбата, която ти е приготвил? Не разбираш ли? От твоя разказ става ясно, че Книгата Дзян се е провалила.

Слабият и заглъхващ глас прошепна в отговор от мрака:

— Не си разбрал смисъла на онова, което казах.

— Не, ти не си разбрал смисъла. Херцог, ти не си успял да разбереш своята собствена история. Болен си и объркан и не можеш да различиш виденията от действителността.

Приличното на череп лице се разкриви в жалко подобие на усмивка и изпосталелите ръце на Херцог се размърдаха в трепкащата светлинка на запалката.

— Да, вярно е, че съм болен и объркан. Обаче за казаното съм напълно наясно. Оракулът е знаел, че ще се проваля. Знаел е моята слабост много преди мен. Знаел е, че ще се опитам да се изплъзна от моята съдба, че ще избягам от Шангри Ла. Разбира се, че е знаел. Той вижда всичко много по-рано, отколкото дори можем да си представим. Той призова Нанси с костта и чрез нея ти беше доведен тук, защото си единственият човек в Делхи, който можеше да й помогне да ме намери. Знаел е, че тя ще ти покаже костта. А този човек, Дзиен, е бил подтикнат да ви води през последните километри от пътя. Всички бяхте контролирани, за да ме спасите, за да получа последна възможност, защото аз съм избраникът…

— Избраникът — повтори като ехо Джек Адамс с извити в презрителна гримаса устни, но в изражението му прозираше и страх.

— Възможност да направиш какво? — попита Нанси, макар да се страхуваше, че вече знае отговора.

— Да се върна в Шангри Ла. Да поправя своята грешка. Защото сега съм сигурен, че беше грешка, че бягството ми е ужасна постъпка. През дните, прекарани с монасите, имах време да мисля, да отсея житото от плявата, време да проумея истината. Бях разбрал всичко погрешно. Оракулът е майка и баща за нас. Няма смисъл да бягаш от него, да се измъкваш от неговите планове. Освен това никога няма да сме щастливи, ако го направим. Сега разбирам истината. Пътят ми е ясен. Аз трябва да се върна там като блудния син.

— Антон — обади се Джек, сякаш се надяваше с доводите на разума да накара призрака да промени своята история, да си признае, че тя е лъжа от началото до края, — да приемем нещата такива, каквито са. Ти си се изгубил и разболял и някакви шамани са те намерили — тази част от историята приемам. Видял си ги да използват коруба от костенурка и подсъзнанието ти е изплело тази необикновена приказка, за да компенсира факта, че не си успял да стигнеш до Шангри Ла, че не си видял Книгата Дзян. Ти самият знаеш, че това е смешно. Искаш да опиташ отново, защото изобщо не си стигнал до там.