Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Какво? — замалко да се разсмее Харпър, но видя, че Кенеди е напълно сериозна.

— Дали е същият цвят като сакото и панталоните му?

Харпър дълго прелиства папката, без да намери някакво описание или изображение на връхната дреха. Накрая все пак я откри на една от снимките. Беше направена в самото начало на огледа, но някак си се бе озовала най-отдолу в купчината.

— Бял шлифер — каза той. — Нищо чудно, че не го е облякъл. Сигурно се е потял дори само по сако.

Кенеди се качи до средата на стълбището и огледа отблизо стъпалата.

— Имало е кръв — извика тя през рамо към Харпър. — Къде е била кръвта, детектив?

— На деветото и тринайсетото стъпало от долу на горе.

— Да, да. Петната все още се виждат по дървото. Погледни. — Тя направи кръг с ръка над едното място, след това и над другото и посочи към дъното на стълбището: — Удря се, отскача, пак се удря…

Обърна се с лице към Харпър.

— Не е грабеж — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него.

Той отново сведе очи към папката, но този път разгледа писмената част, не снимките.

— Не е отбелязано, че нещо липсва — съгласи се. — Портфейлът и телефонът са били в джоба му.

— Работил е тук единайсет години — разсъждаваше Кенеди. — Как така ще падне?

Харпър прелисти няколко страници мълчаливо. След малко вдигна поглед и посочи покрай главата на Кенеди към стълбището.

— Кабинетът на Барлоу е в другия край на коридора на втория етаж — каза той. — Това е, общо взето, единственият път, по който може да излезе от сградата, освен ако не е заобиколил през рецепцията, за да остави някаква поща или нещо подобно. Тук пише, че крушката не е светела, значи стълбището е било тъмно.

— Не е светела? Махната ли е била?

— Не, изгоряла. Пръснала се е.

Кенеди изкачи втората половина на стълбището. На върха му имаше малка площадка. Единствената врата в средата й водеше към друг коридор. От думите на Харпър ставаше ясно, че това е коридорът към кабинета на Барлоу. От двете страни на вратата имаше прозорци с матирани стъкла, които гледаха към коридора и се простираха от тавана до височината на кръста. Останалият метър до пода бе покрит с дървена ламперия.

— Значи отива до стълбището в тъмнината — каза тя. — Спира, за да светне лампата, но тя не работи.

Ключът беше вляво от вратата.

— И някой, който го причаква тук, му налетява отдясно зад гърба.

— Звучи логично — отвърна Харпър.

— Не — каза Кенеди. — Не звучи. На такова място не се прави засада, нали? Ако някой застане тук, ще се вижда и от дъното на стълбището, и от горния коридор през тези прозорци. Стъклото е матирано, но през него може да се забележи силует.

— Дори когато е тъмно?

— На площадката може и да е тъмно, но предполагаме, че в коридора на горния етаж е било осветено. Едва ли ще пропуснеш, ако някой стои точно пред теб от другата страна на стъклото.

— Добре — каза Харпър. Млъкна и се замисли. — Но това е колеж. Едва ли ще ти се стори опасно някой да те чака до стълбите.

Кенеди вдигна вежди, след това ги отпусна.

— Убиецът е знаел, че е опасно — отвърна тя. — Затова изборът на място ми се струва странен. А и Барлоу се е оплаквал, че го следят, значи е бил по-нащрек от обикновено. Но има и по-добро обяснение. Продължавай.

— По-добро обяснение?

— Ще ти покажа след минута. Продължавай.

— Добре — каза Харпър. — Значи някой чака тук достатъчно дълго, пуска Барлоу да мине покрай него, след това го сграбчва изотзад. Извива му главата, докато му счупи врата, и го бута по стълбите.

Дори когато произнасяше тези думи, Харпър се усмихваше. Изсумтя презрително на собственото си заключение. Кенеди го погледна въпросително и той посочи към върха на стълбището, след това към подножието му.

— Права си — каза той. — Изобщо не звучи логично. Имам предвид убийството. Човекът е бил на петдесет и седем, за бога! Падането е достатъчно, за да го убие. Защо просто да не бъде побутнат?

— Интересна гледна точка — отбеляза Кенеди. — Може би господин Някой не е искал да рискува. Освен това да не забравяме, че господин Някой знае как да счупи нечий врат с едно движение. Може би не е имал възможността често да демонстрира уменията си и в онази вечер е искал да се изфука.

Харпър се включи в играта.

— Или пък са се сборили и усукването на шията е резултат от прекаляване с притискането към земята. И това, и падането може да са станали случайно. Дори и да намерим човека, може да не успеем да докажем умисъл.

Докато той говореше, тя тръгна надолу. Мина покрай него и слезе чак до подножието на стълбището. Парапетът свършваше там, извиваше се надолу и се преливаше в дървена колона. Кенеди търсеше нещо особено, беше сигурна, че е там. Откри го на около половин метър над земята от външната страна на колоната, онази, обърната към коридора на долния етаж, а не към самите стъпала.