Адам Блейк - Измамата Мъртво море

ХУАРЕС: Струва ми се, че ако водата наистина е била отровена, то убитият в склада е гаден отровителски кучи син, който заслужава да бъде прострелян в гърдите от близко разстояние.

ПЕНЯ: Струва ми се, че ако исках шибаното ви мнение за това, щях да ви попитам за него. Погледнете шибаните снимки.

ХУАРЕС: Това не е жената, а това не е мъжът. Ще ми се да мога да ви помогна, лейтенант.

ПЕНЯ: А на мен ми се ще да ви сложа топките в менгеме.

ХУАРЕС: Няма пълно щастие на този свят.

Тя се прибра у дома.

Имаше дом, в който да се завърне.

Беше стая, в която баща й я чакаше. Тя му разказа къде е била и какво е правила, макар да знаеше, че той няма да разбере нищо. Тя пък не разбираше неговата история. Най-доброто, което можеха и двамата да направят, беше да се изслушват.

Някой друг също я чакаше в друга стая, недалеч от първата. Последваха мръсни разговори и някои други неща, за които нямаше нужда от разговори.

— Винаги, винаги, винаги съм си мислила, че си хетеросексуална — промърмори Кенеди в ухото на Изи.

— О, за бога, не! — изкикоти се Изи. — Не и след като навърших петнайсет години!

— Но така добре говориш по телефона…

Изи я яхна и се усмихна — само на Кенеди. Тази усмивка можеше да стопи и платина и да разтвори краката и на ангел.

— О, тези думи са универсални, скъпа. Действията имат значение.

Той се прибра у дома. Домът му беше пуст.

Но този път пустотата му се отрази по друг начин. Знаеше, че съпругата му е умряла, без да го разлюби, като е мислила за него. Че не е искала да го напуска и не е могла да си представи живот без него, както и той не успя да изгради нов живот без нея.

Знаеше, че децата му са живи някъде по света и че са щастливи.

Самотата му се струваше като храм, в който пазеше най-святото нещо: спомените от краткото им време заедно като семейство, които никой не можеше да му отнеме.

Докато беше жив, всичко това щеше да продължи да бъде истина. Докато ги помнеше, те щяха да са с него. А при това положение какво друго имаше значение?

— Писмо за теб, Уеб. Главата на кралицата е върху него, затова предполагам, че е от Англия. Кого познаваш в Англия?

Кони подаде писмото през бюрото на шериф Гейл и продължи да се навърта наоколо с вид на човек, който има още нещо за вършене и то не търпи отлагане.

— Благодаря, Кони — каза Гейл.

— О, за нищо — отвърна му тя. Но той не понечи да отвори писмото, дори го бутна настрани небрежно, така че най-накрая Кони се отказа и си тръгна.

Веднага щом тя излезе, той взе отново плика, разкъса го с кутрето си и извади писмото. Беше от Хедър Кенеди, както вече бе предположил, защото тя беше единствената британка, която познаваше.

„Скъпи Уеб,

Толкова съжалявам, че не можах да дойда на погребението на Айлин. Истината е, че се измъкнах от Мексико на косъм и се боях, че ако се върна в Аризона, може повече да не ме пуснат да си тръгна. Знам, че първоначалните обвинения са свалени, но пък се сещаш колко поразии свърши Тилмън, докато ме освобождаваше, а после и в Мексико се случиха разни неща, които са дори още по-откачени.

Затова ти пиша. Смятам, че имаш право да знаеш как завърши всичко. Ти загуби повече от мен в тази битка и твоята загуба никога няма да бъде компенсирана, затова мога да ти дам само истината. Както и най-искрените си благодарности за всичко, което направи за мен.“

Гейл продължи да чете още цял час. Спря само когато Кони му донесе кафе и се повъртя още малко около него. Но след като отново я изчака да си тръгне, се върна там, където бе спрял.

Наистина беше откачено, точно както Кенеди го бе предупредила. Нямаше да му е трудно да пази тайната, тъй като никой нямаше да му повярва. Може би това бе опазило и тези потомци на Юда: бяха толкова нелепи, че някой можеше да се блъсне в тях и изобщо да не повярва какво вижда. Наистина трудно за вярване — прекалено глупаво, дивашко и абсурдно!

Но пък каква статия би написала за това Могс! Как щеше да я боядиса в златно и оцвети с хром, да й сложи крилце и джуфки.

Чак когато стигна до края, до последната страница, осъзна всичко. Промени мнението си за много неща. Изобщо нямаше да е лесно да опази тайната. Както нямаше да е лесно и за Кенеди, която познаваше този Тилмън и му дължеше живота си. А Могс дори нямаше да успее да разкаже историята, защото не беше достатъчно жестока за това.

„Върнах се на превода на Гасан, пишеше Кенеди. И се загледах в някои от дребните детайли. Започнаха да ми говорят много повече, след като вече бях посетила мястото. Децата на Келим запазват имената си, които са им дадени при раждането, стига тези имена да са избрани от майката. Ако бащата ги е избрал, те се прекръщават.